Ресторант "Червен божур"

- Можеш ли поне две минути да не показваш колко ненормален гнусар си? - намуси се Халон. - Дори и на това място ли ще се държиш по този безобразен начин? 

Каво са изплаши ама тъй че да не го видят и са източи на земята кончо го близа да не ги лупа гормежията. Кончо говори.
- Але ко ве булче то нищо ней станало ся ве. - обясливо каза кончито. 

Лилит сви рамене.
"Не мога да гадая.", изрече тя. "То не е поканена, тя е организаторът."

- Кое не е станало? Нима току-що не се съблече пред всички и не започна да си биеш чекия? - вирна вежда елфът. 

Крисчън се замисли. Беше странно Силиа да не откликне на покана за събитие, особено след като не знаеше, че Арус ще реши да заведе него и Далия в ресторанта по същото време, така че вероятно не беше за да избегне среща с него. 
- Лилит, мога единствено да те посъветвам да се вслушаш в думите ѝ. - невъзмутимо отвърна мъжът. 

Сандреа дойде в ресторанта и поздрави присъстващите. Учуди се, че Силиа я няма.
- Силиа няма ли да дойде? - попита принцът, докато сядаше до Афсол. 

Каво говори.
- Але да ве булче ама той готово ве. - яко и мило каза Каво. 

"Нямам намерение, предвид че абсолютно нищо ми няма.", изрече жената. "Тя е тази, която трябва да се прегледа."

- Ами още по-ефектно ще ѝ се получи тогава. Скоро всички ще започнат да се вайкат по отсъствието ѝ и някой ще дойде да съобщи новината, че е била отвлечена. Отново. - с насмешка изрече жената. Номерата на пиклата нямаха край. 

- Дами, стига. Сигурен съм, че всичко това си има съвсем резонно обяснение. - усмихна се чаровно Арус. - Разбира се, би било доста жалко ако Силиа отново е посегнала към опиума, но вярвам, че вероятно грешите.

Афсол въздъхна.
- Още я няма. 

Крисчън въздъхна и привлече един от келнерите, за да раздаде менюта на гостите. Не беше сигурен за нищо от историята на Лилит, така че се надяваше Силиа все пак да присъства. Беше важно да научи и дали знае нещо повече за нападението си.

Лилит се изсмя.
"Може и да грешим, но скоро кой знае. То на нея не ѝ трябва много, за да започне очевидно." 

- Разбира се. Ако ще ѝ осигури вниманието на всички, не се и съмнявам, че би го направила. Няма да е за пръв път. Може дори да се появи тежко надрусана. 

Аша се обърна към Афсол.
- Предният път какво си бяхме поръчали, когато дойдохме? - попита го тя на висок глас, за да я чуе и Елвира, докато разглеждаше менюто. 

Афсол разгледа менюто набързо и посочи с пръст ястието, което Аша си беше поръчала. Дори не знаеше защо е запомнил тази глупост. 

Елвира присви очи и лицето ѝ почервеня от гняв. Значи така, а? Афсол беше довел повлеканата в този ресторант. Жената отпи голяма глътка от шампанското си. 

Зениците на Серена се разшириха, когато видя цените в този ресторант. Тази нещастница Клара щеше да си плати за всичко един ден. Тя въздъхна и реши, че вероятно щеше да си остане гладна, след което започна да разглежда най-малките салати. 

Катрин въздъхна и се обърна към Лилит и Далия.
- По-добре спрете с нелепите си обвинения, така само клеветите Силиа. 

Арус забеляза киселите физиономии на всички от Еритос и се изсмя с глас. Изглежда бяха надценили възможностите си. Той стана и почука с вилица върху чашата си, за да привлече внимание.
- Приятели! След като се самопоканих на масата ви, смятам че е повече от редно да поема сметката. Не се притеснявайте, поръчайте каквото желаете. - усмихна се той и отпи от шампанското си.

Аша отново си поръча печения гълъб с редукция от червено вино и черен чесън. Изобщо не ѝ пукаше кой щеше да плаща сметката накрая. 

Каво са кефи на макс и говори.
- Але господине ей туй е хубаво нещо дума ве. - яко и мило каза Каво и поръчва яко пържолите и салатата с кончо да зобат и поръча рикийка да лочат като казаци.

- Нима? - повдигна вежда Далия. - Всичко, което казах е истина, всички сме го виждали с очите си. Къде излъгах? 

Лилит въздъхна.
"Не би трябвало да го правиш, Арус. Госпожица Дърво ни покани тук, тя е тази, която трябва да се погрижи и за тази част. Може да е решила да не дойде, за да се отърве от това, кой знае.", сви рамене жената. 

Евдемия въздъхна. Тази свиня беше непоправима. Жената си поръча някаква евтина салата, не искаше да е в тежест на никого.