Къщата на Арус

- Спокойно, скъпата ви приятелка не е замесена в това. - промърмори си Силиа. Беше малко скучновато да си говориш сам. 

- Не виждам защо е нужно да правиш подобно нещо, Лилит. Всъщност, изненадан съм че смяташ да отидеш, предвид отношенията ви и мнението ти за нея. - поклати глава в отрицание Крисчън, след което се обърна към Нана. Лисицата действително притежаваше сила и мотив да извърши това, но знаеше добре, че няма да рискува живота си по тези земи заради подобно нещо. Изглежда беше важно за нея да остане в Кросфайър Муунлайт по някаква причина. - Не съм сигурен, че искаш отговора на този въпрос. 

- Виждам, че дори и като я няма, ти се справяш чудесно да я заместваш в това да ме обиждаш. - вирна нос Нана.

"Просто ще дойда, за да се уверя с очите си, че наистина е умряла. Все още звучи доста странно." 

Крисчън реши да игнорира нелепостите на Нана и се обърна към Лилит.
- Съгласен съм, че всичко това е прекалено странно. Аз също бих искал да разбера какво точно се е случило. Ще се постарая да посетя дома ѝ възможно най-скоро.

- Посещавайте подобни разнебитени местности колкото искате, само внимавайте да не домъкнете тук някоя болест. Още си спомням за онова странно място, което трябваше да изследвам с онези бедняци и ме побиват тръпки. - изсумтя Далия, след което стана от мястото си и се запъти към спалнята, която делеше с Арус.

Арус въздъхна. Далия наистина прекаляваше с тази нейна въображаема вражда с горката Силиа. За какво бе нужно всичко това, когато нея вече я нямаше?
- Аз също ще посетя дома ѝ при първа възможност. - той пожела лека вечер на останалите и също се запъти към спалнята си.

"Каквото и да е, няма да се върне, така или иначе.", сви рамене Лилит. 

- За жалост. - въздъхна Крисчън. - Но това е най-малкото, което можем да направим.

- Е, аз не смятам да правя каквото и да било по този повод, малко или много. - невъзмутимо отвърна Нана. - Предайте ѝ, че ако не беше толкова злобна приживе, може би щеше да живее още. 

- Наистина не съм сигурен дали нарочно казваш това, или действително искаш да ни признаеш нещо. - повдигна вежда Крисчън.

- Нямам какво да признавам. - въздъхна лисицата. - Знам обаче, че ти никога няма да ми повярваш, защото всичко свързано с нея винаги ще е приоритет, затова можеш да попиташ Юки. Тя може да види спомените ми и да потвърди, че не съм я виждала от играта в дома ми насам.

Лилит се изсмя.
"И ако не беше такова дърво също." 

- Тоест ако попитам добрата ти приятелка Юки, тя ще потвърди невинността ти? Разбира се, че ще го направи. - отвърна Крисчън. Нана наистина трябваше да се благодари за силата, с която разполагаше, инак не виждаше как самата тя би могла да оцелее дълго с този интелект.

- Може би и това щеше да ѝ помогне останалите да имат по-добро мнение за нея. - отвърна Нана на Лилит, сетне се обърна към наемния убиец. - Юки няма причина да лъже, но след като и на нея не би повярвал, си способен сам да си намериш същество с подобни способности, на което имаш доверие и да провериш. Нямам какво да крия относно Силиа.

- За жалост, те познавам прекалено добре и съм склонен да вярвам, поне засега. Нядавам се това да си остане така. - след като каза това, Крисчън пожела лека вечер на двете, надявайки се Нана все пак да реши да си тръгне и се запъти към стаята си. Все още му беше трудно да повярва на случилото се.

Нана въздъхна.
- Изглежда поне с тази жена повече няма да имам проблеми. - лисицата харесваше къщата на Арус, затова реши да остане и да отиде на басейна. Не си беше взела бански затова използва факта, че вече беше нощ и се съблече гола, за да плува. Така или иначе не я интересуваше дали човеците ще я видят.

Лилит се качи в стаята си да се изкъпе и да разрови гардероба си.

- Всички заслужавате да ви падне метеор на главите. - изсъска Силиа и отиде да се рее другаде.