Търсене

- Скъпа, да го вдигна за втори път след първия се случва често, но трети път е вече не чак толкова възможно. - изрече той. - Имаше нещо в уискито, нали?

Афсол излезе от нея и отстрани полепналите кичури коса по лицето ѝ, след което целуна челото ѝ. Принцът усети, че пенисът му отново се връща към живот и невярващо изгледа Елвира. - Какво си направила?

Принцът усещаше, че отново е близо до края. Горещината на Елвира го побъркваше. Той стисна бедрата ѝ и след няколко тласъка свърши.

Ето, че можело да има тишина и спокойствие. Единственото, което се чуваше из стаята бе тежкото им дишане, преди Афсол да покори устата ѝ отново и звуците от сливащите им се тела.

- Наистина трябва да ти запуша устата с нещо. - изстена Афсол. Той вдигна бедрата ѝ върху раменете си и продължи все така грубо да навлиза в нея. Принцът я стисна за косите и грубо целуна устните ѝ, преплитайки езика си …

- Божества, жено, знаеш ли кога да мълчиш? - изрече Афсол и я стисна за шията, но не силно. - Защо мислиш за нея дори и сега?

- Така ли? - изсъска принцът. - За него ли се беше готвила или ще вземе да дойде по някое време? Пенисът му отново започна да се втвърдява. - Рунд две, жено. - преди да довърши изречението си, принцът се върна в леглото.…

Афсол се подсмихна и продължи да се движи все така бързо и грубо в Елвира. Женствеността ѝ се сви около пениса му и той изсумтя. Свърши в нея, но след секунди възобнови движенията си.

Едната му ръка плесна задника ѝ и отново се стовари върху кръста ѝ. Да слуша виковете ѝ от удоволствие беше много по-хубаво от дудненето ѝ относно Аша. - Харесва ли ти? - изстена той, без да спира.

Афсол не ѝ позволи. Той притисна главата ѝ към матрака. Едната му ръка остана на врата ѝ, другата на кръста ѝ, не позволявайки ѝ да помръдне. Той все така бързо и грубо проникваше в нея.

Принцът се замисли за момент дали да я послуша. Вероятно тя нямаше да млъкне, ако не правеше онова, което иска. Той я обърна по корем на леглото и отстрани горнището на бельото ѝ, а след това доразкъса и махна долнището.…

Пак не разбираше странностите ѝ, ама добре. Щеше да види тя. Принцът повдигна краката ѝ и стисна бикините ѝ. И тази ѝ странност не разбираше. Трябваше да ѝ вземе нов чифт бельо, това беше хубаво. Той разкъса с пръсти дуп…

- Опасявам се, че за днес станахте твърде много. - изрече той и побърза свали бельото си, след което отново се качи на леглото. - Как го искаш?

- Боже, жено... Принцът млъкна. Трябваше да ѝ запуши устата с нещо. Той се възкачи на леглото и отново впи устни в нейните. Целувката му беше настоятелна, собственическа. Не искаше да я дели с други мъже.

- Не си мое притежание, но идеята да те деля с други не ми се нрави, наистина. - принцът побърза да свали дрехите си.

Афсол си пое дъх. Не разбираше какво му става, но Елвира от край време беше способна да го побърква. Принцът реши да я последва. Той нахълта в стаята ѝ и я забеляза да лежи на леглото. - Подготвила си се, така ли? Знаела…

Божества, защо Аша постоянно ѝ беше в устата? - Виж, да спри да говориш за нея. Омръзна ми да слушам за Аша.

Принцът зарови ръка в косите ѝ. Липсваше му ужасно много. Липсваше му да се събужда до нея, да я докосва, да я гледа докато спи. Липсваше му аромата ѝ. - Какво само ми причиняваш. - изрече той. Членът му беше станал като…

Афсол се доближи до нея още и обхвана лицето ѝ с ръце, сетне я целуна. Така и така днес щеше да се мре... - Може ли, - изрече той и притисна чело в нейното. - за минутка да млъкнеш?

Смяташе съвсем различно нещо да ѝ навре в лицето, ако не млъкне. Принцът се плесна по челото и прокара ръка по лицето си, за да дойде на себе си. Какви глупости си мислеше. - Какво искаш да направя? - попита накрая той. …

Афсол допи и останалата част от уискито си. Единствените крака между, които искаше да остане заровен до края на живота си бяха тези на Елвира. - Стига си говорила глупости. Нямам отношения с Аша. Не и такива, за които ви…

Афсол изсумтя. Защо всеки път трябваше и Аша да бъде намесвана? - Виж, вече не разбирам. - изрече той и млъкна. Пенисът му изпулсира. - Може ли да ми кажеш защо всъщност ме повика?

Хайде пак. Принцът взе чашата с уискито и отпи голяма глътка. - "Милата ми съпруга" дори не знае, че съм тук. - отвърна принцът. - Дойдох, защото пишеше, че имаш нужда от помощ.

Афсол почука на входната врата и се изненада, когато установи, че е отворено. Принцът влезе вътре и забеляза Елвира да седи на маса във фоайето си. - Добре ли си? - приближи я той. - Каза, че имаш нужда от помощ.

Мей Ан и Афсол се върнаха до замъка и драконът влетя като буреносен облак вътре. Принцът тежко въздъхна, когато отвътре се разнесе звук от трошене на неща и нечие пищене. Той забеляза някакво парче хартия на земята и го …