Търсене

- В Еритос живее само една лисица и доколкото ми е известно, не работи в публичния дом. - сви рамене принцът.

Афсол вирна вежда. - Чувствата са взаимни, струва ми се. - въздъхна принцът. - Сред тези, които посещават това място, няма много хора, които да дадат злато в публичния ви дом.

- А, не. - отвърна Афсол. - Идвам от Еритос да разгледам.

Афсол се телепортира отново във Валдора и се озова в жилищната им зона. Мъжът се удиви, мястото изглеждаше страхотно.

- Елфите не са лоши същества. Доста по-приятни са от тъмните елфи. Имам познати елфи и не са сторили нищо лошо никому. Просто не ги разбирате и сте обременени от общоприетото мнение за тях. - изрече Афсол, сетне погледна…

Афсол се изсмя. - Не съм нито едното, нито другото. Не знам нищо за феите, но елфите май никъде не са добре дошли, а са толкова приятни същества.

- Не съм убивал никакви елфки и никога не съм спал с елфки. - изрече принцът. - В момента съм женен, имам и друга жена в живота си, не виждам причина да търся услугите на куртизанки.

Афсол въздъхна. - Не прозвуча както трябва, отдавна спрях да се занимавам с куртизанки.

- Защото не се интересувам от услугите на куртизанки. - отвърна Афсол.

"То май и вие не сте много наред, ама карай.", помисли си Афсол. - Значи планината, не и къщите. - въздъхна принцът. - Това прави две от три места. Ще му мисля, когато стане време за последното ми посещение.

- Разбира се, че не са. Обаче от това, което научих от теб, той чудесно се вписва в обстановката на Валдора. - изсмя се Афсол. - Кое място би препоръчал за посещение, освен Приказен Блян?

- Да. Чувал си за него - онзи с коня. - въздъхна Афсол. - Това място определено е за него, но не и публичния дом.

- Звучи чудесно. - изрече Афсол, като скри истинското си мнение за тези същества. Изглеждаха луди. - Имам познат, който би се вписал в йерархията ви, но се опасявам, че няма да ви останат елфки в публичния, ако наистина …

- Защото звучи налудничаво, но както и да е. - въздъхна Афсол. - Какви други същества могат да се срещнат в тази гора?

Афсол сбърчи вежди и се сети кой може да е. - Съжалявам за горките момичета. - изрече принцът. - Господарят ви спи с прасета?

- Има, но определено там не работят прасета. - изсмя се Афсол. - Дори не искам да си представям кой би си поръчал свиня.

Афсол се погнуси. - В публичния ви дом работят прасета? Това не звучи особено съблазняващо.

- Ловуваме чудовища, работим, организираме събития, изпълняваме такива, живеем си общо взето. - сви рамене Афсол. - По колко ли злато върви една патка?

Афсол се изненада още повече. - Търгувате с патки? - попита принцът. Тези изглеждаха доста далеч от цивилизацията. - Не сте ли напускали Валдора?

Афсол се учуди. Тук явно живееха предимно митични същества. - За пръв път чувам за магически жаби. Какво правите?

Афсол се засмя. - Съжалявам за недоразумението. - изрече принцът. - Името ми е Афсол, расата ми е човек. Не си виждал човеци?

Афсол се изненада. Не беше виждал толкова голяма жаба. - Аз съм Афсол, от Еритос. Дойдох да разгледам Валдора. - изрече принцът. - А ти какво си?

Афсол се телепортира във Валдора и попадна в красива гора. Принцът сви рамене и започна да обикаля. Все някога щеше да попадне на хора.

За да пътува нормално до Валдора, Афсол трябваше да си вземе камък за телепортация. Принцът дойде до колибата на вещицата и влезе вътре. - Един камък за телепортация. - изрече той. Вещицата му връчи един от камъните, сет…

Афсол тежко въздъхна. Надяваше се бракът му с Аша по-бързо да приключи и да признае тайната, която криеше от Елвира и Силиа. Той подкани Аша да си вървят.