Търсене

Афсол се доближи до Елвира. - Нека се прибираме.

- Не мисля, че би се занимавал с нея изобщо. Той се отказа от нея, издаде заповед за екзекуцията ѝ, надали би дошъл, за да я убие. Друга ще е причина за визитата му и ще разберем, когато пристигне. - въздъхна Афсол.

- Добре. - отвърна Афсол. - Ще разберем какво е намислил пак.

Афсол беше още по-учуден. - Това е странно, признавам. - отвърна той. - Ще се разбере и ще бъде същинско бедствие.

Афсол присви очи. - Нищо хубаво, разбира се. - изсумтя той. - Чудесно. Силиа тъкмо беше започнала да се чувства в безопасност извън иманието на Арус.

Афсол се обърна към Сандреа. - Сега пък какво?

Афсол дойде скоро след Елвира и поздрави присъстващите, след което си наля чаша уиски.

Афсол кимна и придърпа Елвира в прегръдките си. Дръпна завивката и покри телата им. Целуна косите ѝ и остана загледан в нея.

Афсол доволно се усмихна. - Добре. - изрече той и започна да намества нощницата ѝ. - Отново имаш нужда от почивка.

Афсол се усмихна доволно и леко плесна Елвира по дупето, сетне пусна ханша ѝ. Продължи да се движи в нея със същото темпо и съвсем скоро свърши в нея. Той я обърна към себе си и забеляза зачервеното ѝ лице. Дишането ѝ бе…

Афсол отвърна на погледа ѝ. - Така е, смятах първо да те подготвя. - изрече той и я целуна по челото. Излезе от нея и я обърна по корем. Повдигна леко бедрата ѝ и грубо проникна в нея. Темпото му бе бързо, а ръцете му ст…

Афсол се движеше с умерено темпо. Хвана ръцете ѝ и ги вдигна над главата ѝ, сетне сключи пръсти с нейните. Все повече съжаляваше, че я беше накарал да чака толкова дълго. Зарови лице във врата ѝ и започна да го целува.

Принцът се усмихна. - Знам. - изрече той и засмука другото ѝ зърно. - Още малко. След като се увери, че тя е готова за него, Афсол разтвори по-широко бедрата ѝ и с един силен тласък проникна в нея.

Ръцете на Афсол започнаха да шарят из тялото на Елвира. С едната си ръка галеше едната ѝ гърда, а другата шареше из вътрешната страна на бедрата ѝ. Принцът проникна в нея с пръсти и започна да ги движи.

- Аз не съм от желязо. - простена Афсол. Принцът се изправи от леглото, за да се отърве от дрехите си, сетне отново се надвеси над Елвира. Смъкна презрамките на нощницата ѝ и я издърпа, за да разкрие гърдите ѝ. Едната му…

Афсол се усмихна и я вдигна на ръце, сетне излезе от всекидневната и тръгна по коридора към спалнята си. Влезе вътре и остави Елвира върху леглото. Надвеси се над нея и жадно целуна устните ѝ. - Вчера не те докоснах въпр…

- Да се натрапваш? Ти не си натрапник в моя дом, Елвира. Не искаше да я пуска. Знаеше, че ако тя си тръгне сега, навярно щеше да я загуби завинаги. Искаше тя да е щастлива, но не беше сигурен дали може да ѝ осигури това …

Афсол горчиво се усмихна. - Сигурна ли си, че си достатъчно добре, за да си идеш?

Афсол се усмихваше, докато я слушаше, но усмивката му помръкна, когато чу последното ѝ изречение. Наистина ли щеше да си тръгне отново? - Разбира се, аз... - изкашля се, тъй като осъзна, че гласът му трепери. - Не мога д…

- Здравей. - усмихна се принцът. Опитваше се да не я гледа твърде дълго, за да не стане очевидно. - Как се чувстваш днес?

Афсол се доближи до Елвира. - Нека се прибираме. - изрече той и помаха на Силиа да се присъедини към тях.

Афсол въздъхна. Силиа имаше право. - Не, няма да се повтори. - отвърна той.

- Съжалявам, прекалих. - отвърна принцът. - Смяташ ли да се върнеш в замъка?

Афсол се засмя. - Елвира наистина ли е помислила това? - продължи да говори на ефоски той. - Наистина, нищо ми няма физически, още съм напълно способен да си го вдигна само от гледка на голо женско тяло. - отвърна той, с…

Афсол въздъхна. Това ли бяха обсъждали до сега? - Сил, тя преди два дни беше мъртво пияна. - отвърна принцът на ефоски. - Все още се възстановява. Когато се изкъпа, имах желания да я... да бъда с нея. Не искам обаче да я…