Търсене

Афсол не знаеше как точно да отвърне, нито дали е добра идея да разказва за онова, което Борто бе направил, докато беше трансформиран в него. - Не е от особено значение.

Афсол си пое дъх. - Никога не съм предполагал, че отново ще те видя, това е. - отвърна принцът. Не разбираше съвсем какво се случва и дали този помни нещо.

Афсол отстъпи крачка назад. Божества, как беше възможно това? Принцът си пое дъх и въздъхна. - Афсол. - отвърна принцът.

Очите на Афсол се разшириха от изненада, когато обърна глава към новодошлия. Та този мъж беше Борто. - Как? - едва изрече принцът. Този сега реален ли беше или нещо друго? Борто не беше ли просто друга самоличност в епру…

- Не говори така за себе си. Онова, което се случи беше най-нормално нещо между двама влюбени. - отвърна Афсол.

Афсол се усмихна. - Ако ще е като онзи ден във вилата ти, нямам против. - тихо отвърна той. Щеше да изпие литри от този странен афродизиак, ако означаваше, че ще прекарва времето си в компанията на Елвира.

Афсол разтърка чело. Това никога нямаше да спре. - Знам, но нямаше как. Щяхте да се карате постоянно и щях да бъда принуден или да ви изгоня или да си тръгна.

- Прави каквото искаш, това не я засяга. - отвърна Афсол. - Между нас няма нищо, няма право да възразява.

- Не виждам защо да ѝ споделям какво правя и с кого. - сви рамене Афсол.

Афсол приближи Елвира. - Добре ли си? Надявам се малкото ни забавление не те е наранило ненужно.

Афсол дойде след Аша и поздрави присъстващите. Погледна към Елвира, но жената не го отрази.

Афсол разтърка чело с ръка и стана от леглото, сетне започна да облича дрехите си. - Почини си. - изрече той. - Предполагам ще се видим на някое парти. Принцът излезе от спалнята, а след това и от вилата на Елвира и възд…

"Да останем тук завинаги, за предпочитане.", помисли си принцът и сви устни. - Трябва да вървя. - отвърна той, готов да посрещне гнева ѝ.

Афсол отдавна се бе събудил. Бе придърпал Елвира върху гърдите си и сега галеше рамото ѝ. Не искаше да си тръгва, но нямаше как. Можеше само да си представя какво пак щяха да чуят ушите му, когато я събуди. - Елвира, - п…

Афсол затвори очи за момент. - Дори не знам от къде се роди тази мисъл в главата ти. - започна той. - Не мога да си изкривя душата и да кажа, че не съм доволен, просто мислех, че не желаеш да имаме отношения, докато съм …

Принцът също бе достигнал до своя край, явно тя не бе усетила. Въпреки това, пенисът му се бе възбудил в нея и нейната кулминация доведе до неговата. Той излезе от нея и свърши върху дупето ѝ, пускайки едва няколко капки…

- Хубаво. - отвърна той. Продължи да се движи в нея все така бързо и грубо.

- Защото така. - изрече принцът и застина, свършвайки отново в жената. Тя явно наистина възнамеряваше да го изцеди до последната капка. Той отпусна захвата си и претърколи телата им. Хвана я за ръцете и ги постави на гър…

Афсол отново излезе от нея, след което я притисна и изчака няколко секунди, за да се поуспокои. След това той легна по гръб и я прехвърли да легне по гръб отгоре му. Така не можеше да се движи много грубо, но поне бързо.

Афсол разпознаваше езика на тялото ѝ, пък и не беше особено трудно да разбере, че ще свърши. Женствеността ѝ започна да пулсира и да се свива около него. - Не си познала. - изрече той и излезе от нея, сетне я преобърна с…

Афсол извъртя очи. Тази жена или го правеше нарочно, или наистина не знаеше кога да мълчи. Не помнеше да е толкова разговорлива преди Аша. - Питаш, защото искаш да знаеш или да се учиш? - отвърна принцът. Нямаше само тя …

- Тогава е време да те накажа, малка ненаситнице. Афсол побърза да я обърне на четири крака, след което проникна в нея и я изпълни цялата. Тласъците му бяха груби, бързи и дълбоки. Той се хвана за облегалката на леглото,…

- Чакай поне да остареем малко. - отвърна принцът. - Ти пи ли от това, ненаситна кобилке?

Афсол се изненада. - Жено, да умра ли искаш?

- Вярно, че "малкия Афсол" е създаден за твоята "малка Елвира", но никога не е бил чак толкова въодушевен. Какво си ми дала?