Търсене

- Добре. Потърси ме, ако имаш нужда от нещо. Той целуна челото ѝ. Не искаше да я оставя, но нямаше какво да направи в момента. Телепортира се обратно в замъка си.

- Добро начало. - отвърна той и се доближи до нея. Придърпа я в скована прегръдка, след което целуна челото ѝ. - Каквото и да става, знай, че не си сама в това. Никога няма да бъдеш.

- Само да посмеят. - изрече той. - Ще се справим с това, обещавам ти.

- То не е виновно, че съм бил слаб, нито е виновно, че си била самотна. Няма вина, че Аша стои между нас като непроходима планина, която отдавна не трябваше да я има.

- Но не си сама. Виж, можеш да си уплашена, ядосана, да не знаеш напълно дали го искаш. Можеш да мразиш и начина, по който се е случило. Не го наричай наказание дълго, защото един ден можеш да повярваш в това.

Афсол не каза нищо, но изражението му се измени. Не гняв. По-скоро болка. - Не го наричай така. - отвърна той. - Ти не си сама в този грях, Елвира. Аз съм жененият мъж. Трябваше да те докосна едва след като бракът ми с А…

- Ако не искаш да продължиш тази бременност няма да те проклинам за това. Няма да те нарека жестока, нито ще стоя до теб, сякаш си ми отнела нещо. - продължи Афсол. - Детето е в теб. Ти ще го носиш, ти ще се променяш, ре…

- Ще излъжа, ако кажа, че не съм си представял да имам дете от теб. И сега... искам го. - отвърна той и после добави: - Но не повече от това ти да си свободна да решиш. Не повече от това да знам, че си цяла и най-вече жи…

Афсол сви устни. - Аз току-що разбрах за него. - отвърна той. - Нямам право да налагам желанията си над теб.

Афсол за пръв път си позволи да се усмихне. След това обаче се овладя. Не можеше да налага мнението си над Елвира. - Решила ли си какво ще правиш с него?

Афсол премигна няколко пъти и си пое дъх. Това беше наистина разтърсваща новина. - Аз наистина не знам какво да кажа. - изрече той. - Трябва да питам нещо, обаче и съжалявам, че ще прозвучи така. Мое ли е?

Афсол беше ужасно изненадан. Изпитваше смесица от чувства, не можеше да изрази нито едно. - Това... не знам какво да кажа. - отвърна принцът. - Сигурна ли си?

Афсол застина на място. Погледът му остана върху ключицата ѝ. Спря да диша. Това някаква игра на думи ли беше? Шифър ли трябваше да разгадае? Накрая си пое рязко дъх и това го накара да се върне на земята. - Какво?

- Вече обмислям да изпратя писмо до баща ѝ, че ще я върна обратно. - отвърна Афсол. - Виж, знам, че не издържаш вече, аз също, но трябва още малко търпение.

Афсол въздъхна. - И ето я и нея. - отвърна той. - Моля те, само не говори за Аша. Всичко друго, не и това.

Афсол се телепортира до вилата на Елвира и отвори вратата. Както и предния път, тя отново стоеше на мраморната маса във фоайето. - Здравей. Получих бележката ти. - усмихна се той. - Какво става?

Афсол разтърка чело с ръка и стана от леглото, сетне започна да облича дрехите си. - Почини си. - изрече той. - Предполагам ще се видим на някое парти. Принцът излезе от спалнята, а след това и от вилата на Елвира и възд…

"Да останем тук завинаги, за предпочитане.", помисли си принцът и сви устни. - Трябва да вървя. - отвърна той, готов да посрещне гнева ѝ.

Афсол отдавна се бе събудил. Бе придърпал Елвира върху гърдите си и сега галеше рамото ѝ. Не искаше да си тръгва, но нямаше как. Можеше само да си представя какво пак щяха да чуят ушите му, когато я събуди. - Елвира, - п…

Афсол затвори очи за момент. - Дори не знам от къде се роди тази мисъл в главата ти. - започна той. - Не мога да си изкривя душата и да кажа, че не съм доволен, просто мислех, че не желаеш да имаме отношения, докато съм …

Принцът също бе достигнал до своя край, явно тя не бе усетила. Въпреки това, пенисът му се бе възбудил в нея и нейната кулминация доведе до неговата. Той излезе от нея и свърши върху дупето ѝ, пускайки едва няколко капки…

- Хубаво. - отвърна той. Продължи да се движи в нея все така бързо и грубо.

- Защото така. - изрече принцът и застина, свършвайки отново в жената. Тя явно наистина възнамеряваше да го изцеди до последната капка. Той отпусна захвата си и претърколи телата им. Хвана я за ръцете и ги постави на гър…

Афсол отново излезе от нея, след което я притисна и изчака няколко секунди, за да се поуспокои. След това той легна по гръб и я прехвърли да легне по гръб отгоре му. Така не можеше да се движи много грубо, но поне бързо.

Афсол разпознаваше езика на тялото ѝ, пък и не беше особено трудно да разбере, че ще свърши. Женствеността ѝ започна да пулсира и да се свива около него. - Не си познала. - изрече той и излезе от нея, сетне я преобърна с…