Търсене

- Ще ми помогнеш? Наистина ли? - изненадано възкликна Беатрис.

Беатрис скръсти ръце. - Така е, но няма значение дали е вярно, или не. Единственото, което има значение е какво мислят за мен.

- Не съм сигурна как се живее в Шиера, но в Кросфайър Муунлайт уви, тези "измислици" имат доста тежест. Не мога да позволя цялото кралство да твърди, че съм курва и измамница. - изсумтя жената.

- Лесно ти е да го кажеш. - извъртя очи Беатрис. - Не ми се обиждай, но ти не си раснал в благородническо семейство, родителите ми са близки с краля, не мога да позволя за мен да се говори какво ли не.

Беатрис извъртя очи. - Не знаех, че си склонен да се подиграваш на момиче в беда. - скръсти ръце тя. - Арус няма да ми помогне, най-много да си навлече гнева на лейди Кнов, а и вероятно всички там го познават. Дали Пейтъ…

- Точно затова трябва да си ти. Моля те, онзи нещастник си го заслужава така или иначе, дори и ти смяташ така. - примоли се жената.

Беатрис се доближи до Крисчън. - Съжалявам, но погледни този коняр. Не мисля, че лейди Кнов дори би му позволила да присъства, независимо какво ще ѝ кажа.

Беатрис присви очи, наблюдавайки този луд коняр. Определено нямаше да свърши работа за приема на лейди Кнов, щеше да стане за абсолютно посмешище, Пейтън щеше да изглежда светец пред него.

- Не, няма значение. Ще помисля относно това. - отвърна Беатрис и реши да си налее чаша вино, за да се измъкне от този разговор.

Беатрис поклати отрицателно глава. - Не, няма нищо съществено. - отвърна тя.

Беатрис не знаеше дали е добра идея все още да се съгласява на това. Крисчън не изглеждаше приятелски настроен към тази жена, а не искаше да изгуби шанса си да получи помощта му за приема на лейди Кнов. - Да, предполагам…

- Хм. Наистина не съм чувала за съществуването на подобни неща, но предполагам, че е същото като алхимията, с която знам че се занимават някои в Шиера. - отвърна жената.

- Ще ни... какво? С камък? - изненадано отвърна Беатрис. Нямаше представа за какво говори Лилит, започваше да вярва на думите на Крисчън за лудостта ѝ.

Младата жена въздъхна. - Защото Арус така и не дойде да ни прибере. Той дори наясно ли е, че ни няма?

- Помисли си. Както казах, ще направя каквото пожелаеш, без значение как ще мине. - отвърна жената, след което излезе от стаята на Крисчън, затваряйки вратата след себе си.

- Ще ни прибере, не би ни оставил тук. А и онази Лилит ще му каже, нали сега и тя живее там и иска да спи с теб все пак. - засмя се жената. - Няма да съжаляваш, ако ми помогнеш! Обещавам ти!

- Не е днес, не се тревожи. След около седмица е, ще имаме доста време. Щом ме питаш, означава ли че ще ми помогнеш? - с надежда в гласа попита жената.

- Довери ми се, нищо такова няма да се случи. Аз ще съм там също, все пак не бих могла да пропусна това. Моля те, ще направя каквото кажеш след това, не ме интересува какво ще поискаш. - примоли се жената.

- Няма да се получи. Макар и вероятно да травмира идиота Пейтън, всички просто ще решат, че е жертва на някакъв луд. Не съм сигурна и дали няма да са прави. Умолявам те, ти би се справил перфектно, ще е лесна работа, Пей…

Беатрис въздъхна, сетне изражението ѝ придоби умолителен вид. - Моля те, не мога да накарам Арус, има голям шанс да са приятели. Едва ли някой от тези хора в Еритос ще се съгласи да го стори също така. А и ти си млад и к…

- Страхотно! Само че няма как да стане. - намуси се Беатрис. - Семейството му е прекалено богато, а аз ще съм единствената с мотив, колкото и да не желая да бъда прислужница, още по-малко желая да бъда затворница. Не ми …

Беатрис извъртя очи. - Не съм приятелка с тази жена, както казах, тя няма нищо общо с плана ми, дори предпочитам да не се меси в него. Не мога да помоля Арус, прекалено много хора в Кросфайър Муунлайт го познават.

- Затова съм дошла, какво иска онази Лилит да прави с теб не ме интересуваше особено така или иначе. Имам нужда от услуга.

- Не съм се разтревожила. - скръсти ръце жената. - Разбира се, че не бих го вършила, аз съм дъщеря на благородници, а не чистачка! Пейтън скъпо ще ми плати, не стига че разпространи слухове за мен в цялото кралство, не с…

- Леко? Да бъда прислужница за неопределено време при търговец на роби е леко? Прислужница? - повиши тон Беатрис. - Това беше най-унизителното нещо, което се е налагало да върша!