Търсене
15 поста от Беатрис в „Парти организирано от Сандреа“
- Приятелят ти защо така си тръгна? - изненадано попита Беатрис.
- Правя това единствено, защото искам по-бързо да се прибера. Ако иска подобно нещо, ще трябва също да си плати. - отвърна жената.
Жената въздъхна. - Така е, но... Не ми се обиждай, но не изглеждаш като най-честния човек на този свят.
Беатрис се обърна към Арус. - Наистина не си му дал нито една от илюстрациите...?
- Не се и съмнявам. - сухо отвърна жената.
- Това не зависи само от мен, госпожице. - отвърна Беатрис.
Беатрис изсумтя. - Не бих казала, че някой ме "има" в момента, госпожице. - отвърна тя. - Моля Ви, не разпространявайте подобни слухове, наистина не ми помагате.
Беатрис извъртя очи, чувайки думите на приятеля на Арус и се обърна отново към тази Лилит. - Онези за които споменах предния път, когато говорихме. Арус ми плати, за да ме снима полу-гола с някакво устройство от Шиера.
Беатрис присви очи, чувайки въпросите на онази Лилит, както и на приятеля на Арус. Тя се обърна първо към жената. - Арус да не би да ти плаща за препоръката? - засмя се тя. - Познавайки го вече, никак не бих се изненадал…
Беатрис въздъхна. - Искаше ми се и на мен да ми беше приятно да върша подобни неща. Тогава наказанието ми можеше да бъде доста по-поносимо... - ядно измърмори жената.
Беатрис не разбираше защо би ѝ било на принцеса също да прислугва, но замълча. Нейното положение също не беше добро, не знаеше каква е била ситуацията на тази жена.
- Доста странно, но предполагам че различните народи имат различни обичаи. - сви рамене Беатрис.
Жената въздъхна. - Явно е като Пейтън. Не разбирам обаче как господарите му разрешават да се държи така на публични места. - все така изненадано попита тя.
Беатрис наистина не разбираше. Тя се приближи до приятеля на Арус. - Извинявай, но... Доколкото разбирам онази русокоса жена там не излиза ли с теб? Съжалявам, че клюкаря, но какво се случва тук? За какво говори този стр…
Беатрис наблюдаваше странния мъж с коня и още от предното събиране се чудеше как може някой като него да се разхожда свободно, вместо да бъде затворен в някоя лудница.