Парти организирано от Сандреа

Крисчън повдигна вежда.
- Далия, какви ги говориш? - студено изрече мъжът.

- Ами то си е така. - сви рамене Далия. - Дори когато живееше при нас предпочиташе да помага на прислугата, явно си я влекат подобни дейности. - подигра се отново тя.

Блейд отпи голяма глътка от виното си.
- Съпруже, няма как да се разведем, съжалявам. Мечтите ти с принцеса Силиа никога няма да се изпълнят.

Беатрис не разбираше защо би ѝ било на принцеса също да прислугва, но замълча. Нейното положение също не беше добро, не знаеше каква е била ситуацията на тази жена.

Силиа се засмя.
- Съжалявам, Конър, но това никога не би се случило. Няма сила на този свят, която да ме накара да бъда с теб, ако ще и единственото същество на земята да си.

- Не ти ли е хрумвало, че хората могат да имат хобита? - през смях отвърна Крисчън.

Катрин отиде да си налее още вино. Не разбираше какво го прихваща Конър, но му бяха свикнали вече.

- Сега аз не знам ти за какво говориш. Аз си имам достатъчно хобита, но не знам как така нито едно от тях не е свързано с това да бъда прислуга. Горката Беатрис е принудена, доколкото разбирам историята, ами онази пикла? Винаги сме се държали чудесно с нея, просто момичето си е такова, трябва да го проумееш най-сетне. - невъзмутимо отвърна жената.

Лилит беше дочула думите на Далия по адрес на Силиа и се доближи до нея и Крисчън.
"Вие луди ли сте? Кой ще иска робиня като Силиа? Тя е такова дърво, че сигурно ще я убият след като я пробват.", изрече жената. "Все пак, повечето робини биват взимани, за да бъдат насилвани."

Крисчън също сви рамене.
- Аз не виждам нищо притеснително, което ми се налага да "приемам". - продължи да се смее той.

Далия се обърна към червенокосата жена.
- Не мога да ти кажа, в къщата на Арус никой не ги насилва, както и определено никой не я е насилвал да върши задълженията на слугините, така че ако посмее да каже друго - лъже. - отвърна тя. - Не мога да коментирам и уменията ѝ в леглото, тъй като би следвало да бъда сериозно упоена, за да си легна с това противно нещо.

Евдемия се доближи до Халон.
- Искаш ли да танцуваме?

Халон се усмихна.
- Разбира се, че искам. - изрече той и хвана Евдемия за ръка, сетне започнаха да танцуват.

Кончо прай мощна елфова магия курвата и булката на Курвито да ги валят луди жаби и да им пеят оо курви патрави курви ше ва нижем на шиша. Каво пръдна.

"Не ти и трябва, честно казано.", изсмя се Лилит. "И аз не знам защо е решила да шета след себе си, може и да е заради това, че дълго време не можехме да си позволим някой, който да го правим вместо нас."

Халон ядно въздъхна и създаде магически щит около себе си и Евдемия. Нищо няма да може да съсипе вечерта им.

- Ами честито, аз също. Но за мое щастие намерих решение на този си проблем сравнително бързо. Ако пиклата не е успяла да го стори, си е лично неин провал. - присмя се Далия.

Елвира дочуваше разговора на Лилит и Далия и извъртя очи. Тези двете бяха ненадминати кучки.

Лилит сви рамене.
"Нямам представа. За себе си бих казала, че имам по-важни неща от това да чистя и готвя.", изрече Лилит и се засмя. "Не знам какво да кажа на тази тема за госпожица Пепеляшка Дървова."

Беатрис въздъхна.
- Искаше ми се и на мен да ми беше приятно да върша подобни неща. Тогава наказанието ми можеше да бъде доста по-поносимо... - ядно измърмори жената.