Парти организирано от Сандреа

Беатрис се обърна към Арус.
- Наистина не си му дал нито една от илюстрациите...?

Арус се засмя.
- Не ти ли обещах, че ще бъдат само за моите очи? - намигна ѝ той.

Жената въздъхна.
- Така е, но... Не ми се обиждай, но не изглеждаш като най-честния човек на този свят.

"Ще се надявам да го откриеш скоро. Тогава и ти ще разбереш, че Силиа за нищо не става.", изрече Лилит.

Арус сви рамене.
- Това е, защото не съм. - засмя се той. - Но все пак, ако Крис иска подобни кадри, ще се наложи да си уговорите среща друг път. След като е решил да ми прави номера, не виждам защо да бъда щедър с него. - продължи да се смее търговецът.

Крисчън дочу думите на Лилит зад гърба си, но реши да не ѝ отговаря, вместо това продължи да си сипва вино.

Силиа се доближи до Крисчън и си наля бяло вино.
- Би ли искал да се забавляваме само двамата по-късно?

- Правя това единствено, защото искам по-бързо да се прибера. Ако иска подобно нещо, ще трябва също да си плати. - отвърна жената.

Юки отиде при наемния убиец и хвърли остър поглед към не особено умната му жена.
- Съжалявам, но няма да се забавлявате. - сухо изрече тя и се обърна към наемния убиец. - Вместо това, ще отидеш до Калабрия и ще ми довлечеш онази предателска кучка Алиса за косата.

Силиа скръсти ръце.
- И защо той да го върши това?

Преди да успее да отвърне на Силиа, Крисчън дочу и думите на Юки. За съжаление, нямаше представа за какво говори лисицата, тъй като не си спомняше за случката с момичето и гнома Парват.
- Онази предателска кучка... Алиса? Съжалявам, аз познавам ли я? - изненадано попита той.

Юки се обърна първо към Силиа.
- Защото така съм решила, това не те касае, освен ако не искаш ти да идеш да го свършиш вместо него. - невъзмутимо отвърна тя и хвърли поглед към наемния убиец. - Нямам представа дали я познаваш, но не е проблем, ще се запознаете по пътя. Робинята, която си купих от онзи противен гном преди известно време. Пратих я да свърши нещо съвсем елементарно в Калабрия, а все още не се е върнала. Единственото логично заключение е, че е решила да ме предаде.

Крисчън се изсмя с глас.
- Защо винаги започваш да си мислиш най-лошото? Не може ли просто да е загинала? - подметна той.

Силиа извъртя очи и скръсти ръце.
- И не можеш да си я намериш сама, защото...? Крис да не ти е слуга?

Афсол се надяваше Крисчън да приеме задачата на Юки, че да не могат да се видят със Силиа и този път.

Лисицата извъртя очи.
- Ще ми бъде какъвто пожелая, предвид че ми дължи живота си. Ако я намеря аз, няма да е особено добре за нея. Ако има късмет, може би докато я довлече до прага на дома ми, ядът ми ще е преминал. - сетне се обърна и към мъжа. - Ако е така, пак бих искала да знам. Ще ми донесеш трупа ѝ, ще нахраня малоумния си роб с него.

Каво са изплаши мъжката курва пак са звероса завалийката Каво прай молитва на кончовения бог да не стане мъжката курва един бутурник и да му го бутне.

Силиа изсумтя.
- А заради кого ли беше изложен на какви ли не опасности? Не ти дължи нищо, все ти играе по свирката.

- Както казах, никой не ти дължи обяснение на теб точно. Ще се излага на каквото му кажа да се излага. - монотонно отвърна Юки, сетне извъртя очи, забелязвайки поведението на коняря Каво.

- Крис не ти е роб и не можеш всеки път да излизаш с това, че ти бил длъжник. - изсумтя Силиа.

- Дами, стига. - Крисчън застана между двете жени. Определено не желаеше Силиа да пострада, но не му се занимаваше с търсене на това момиче особено много. - Ако държиш да ползваш услугите ми като наемник, бих се съгласил, но ако целта не е да бъде убита непременно, не смятам че аз съм твоят човек. - отвърна той.

Лисицата сви рамене.
- Щом държиш да я убиваш, прави каквото искаш, но бих желала да разбера защо миниатюрният ѝ мозък е сметнал за добра идея да ме предаде. - невъзмутимо отвърна Юки, сетне се обърна към Силиа. - С какво е по-различен от другия ми малоумен роб? Мога да ги убия и двамата ако пожелая, но уви, не го правя, защо съм щедра и мила. - засмя се тя.

- О, направо много щедра и мила. И защо тогава не изпратиш роба си да търси това момиче?

- Ти наистина си доста тъпа. - присмя се Юки. - Ако онзи идиот отиде, веднага ще я убие и изяде, нищо няма да разбера така.

Арус зацъка с език, наблюдавайки Силиа, Юки и Крис. Сигурно беше някакъв странен фетиш, който Крис и лисицата разиграваха. Нямаше какво друго да бъде. Търговецът мислено проклинаше лошия си късмет, защо на него не му се случваха подобни интересни неща?!