Парти организирано от Сандреа

Лисицата извъртя очи.
- Ще ми бъде какъвто пожелая, предвид че ми дължи живота си. Ако я намеря аз, няма да е особено добре за нея. Ако има късмет, може би докато я довлече до прага на дома ми, ядът ми ще е преминал. - сетне се обърна и към мъжа. - Ако е така, пак бих искала да знам. Ще ми донесеш трупа ѝ, ще нахраня малоумния си роб с него.

Каво са изплаши мъжката курва пак са звероса завалийката Каво прай молитва на кончовения бог да не стане мъжката курва един бутурник и да му го бутне.

Силиа изсумтя.
- А заради кого ли беше изложен на какви ли не опасности? Не ти дължи нищо, все ти играе по свирката.

- Както казах, никой не ти дължи обяснение на теб точно. Ще се излага на каквото му кажа да се излага. - монотонно отвърна Юки, сетне извъртя очи, забелязвайки поведението на коняря Каво.

- Крис не ти е роб и не можеш всеки път да излизаш с това, че ти бил длъжник. - изсумтя Силиа.

- Дами, стига. - Крисчън застана между двете жени. Определено не желаеше Силиа да пострада, но не му се занимаваше с търсене на това момиче особено много. - Ако държиш да ползваш услугите ми като наемник, бих се съгласил, но ако целта не е да бъде убита непременно, не смятам че аз съм твоят човек. - отвърна той.

Лисицата сви рамене.
- Щом държиш да я убиваш, прави каквото искаш, но бих желала да разбера защо миниатюрният ѝ мозък е сметнал за добра идея да ме предаде. - невъзмутимо отвърна Юки, сетне се обърна към Силиа. - С какво е по-различен от другия ми малоумен роб? Мога да ги убия и двамата ако пожелая, но уви, не го правя, защо съм щедра и мила. - засмя се тя.

- О, направо много щедра и мила. И защо тогава не изпратиш роба си да търси това момиче?

- Ти наистина си доста тъпа. - присмя се Юки. - Ако онзи идиот отиде, веднага ще я убие и изяде, нищо няма да разбера така.

Арус зацъка с език, наблюдавайки Силиа, Юки и Крис. Сигурно беше някакъв странен фетиш, който Крис и лисицата разиграваха. Нямаше какво друго да бъде. Търговецът мислено проклинаше лошия си късмет, защо на него не му се случваха подобни интересни неща?!

- Това си звучи като изцяло твой проблем. - сви рамене принцесата.

Евдемия спонтанно долепи устни до тези на Халон. Ситуацията, в която бяха изпаднали беше идеална.

Лисицата се изсмя.
- А това с кой ще спиш ти си звучи като изцяло твой проблем. - невъзмутимо отвърна тя.

Каво киризи простия курволък сигурно ся щеши кинтажа на булчето на Курвито да земе. Каво плака океани че курвата таквоз долно нещо прай пак и препсува патравата курва.

Крисчън реши да остави спорещите жени и тихо се отдалечи от тях, сетне мина покрай Арус и го уведоми, че смята да чака останалите в каютата си в кораба. Знаеше, че ако Юки държи да го изпрати да търси онова момиче, вероятно ще го открие бързо, но наистина не му се занимаваше с тази задача.

Силиа изсумтя и забеляза, че Крисчън си беше тръгнал. Заради проклетата лисица вечерта ѝ се съсипа.
- Честно казано, дано се е отървало и от теб горкото момиче. - изрече Силиа и реши да си върви.

Афсол леко се подсмихна. Сега съвсем нямаше начин Силиа и Крисчън да се приберат в замъка му.

Юки се огледа наоколо, беше отделила прекалено много време на тази глупачка, та изобщо не усети кога наемният убиец е изчезнал. Ако Алиса не се появеше скоро, щеше да съжалява, че е посмял да ѝ погоди такъв номер. Тя не уведоми никого и си тръгна.

Елвира се доближи до Афсол.
- Какво те кара да се усмихваш така? - попита тя и на свой ред се усмихна. Не го беше виждала да се усмихва от известно време и смяташе, че е започнал да се подобрява.

- Приятелят ти защо така си тръгна? - изненадано попита Беатрис.