Парти организирано от Сандреа

Далия извъртя очи. Слугата беше този, който няма вкус. Да, пиклата не беше грозна, но беше противна и ревлива, а това беше много по-лошо.

"Имам вкус.", засмя се Лилит. "Подлъгах се по първото си впечатление от Дървото, но бързо се върнах в правилната посока."

- А правилната посока е...? - подсмихна се Крисчън.

"Да не се занимавам с жени и мъже като Силиа.", изрече Лилит. "Дано и ти скоро тръгнеш по правилния път."

- Бих могъл само да се моля да открия това просветление. - подигра се мъжът, сетне отиде да си налее чаша вино.

Беатрис се обърна към Арус.
- Наистина не си му дал нито една от илюстрациите...?

Арус се засмя.
- Не ти ли обещах, че ще бъдат само за моите очи? - намигна ѝ той.

Жената въздъхна.
- Така е, но... Не ми се обиждай, но не изглеждаш като най-честния човек на този свят.

"Ще се надявам да го откриеш скоро. Тогава и ти ще разбереш, че Силиа за нищо не става.", изрече Лилит.

Арус сви рамене.
- Това е, защото не съм. - засмя се той. - Но все пак, ако Крис иска подобни кадри, ще се наложи да си уговорите среща друг път. След като е решил да ми прави номера, не виждам защо да бъда щедър с него. - продължи да се смее търговецът.

Крисчън дочу думите на Лилит зад гърба си, но реши да не ѝ отговаря, вместо това продължи да си сипва вино.

Силиа се доближи до Крисчън и си наля бяло вино.
- Би ли искал да се забавляваме само двамата по-късно?

- Правя това единствено, защото искам по-бързо да се прибера. Ако иска подобно нещо, ще трябва също да си плати. - отвърна жената.

Юки отиде при наемния убиец и хвърли остър поглед към не особено умната му жена.
- Съжалявам, но няма да се забавлявате. - сухо изрече тя и се обърна към наемния убиец. - Вместо това, ще отидеш до Калабрия и ще ми довлечеш онази предателска кучка Алиса за косата.

Силиа скръсти ръце.
- И защо той да го върши това?

Преди да успее да отвърне на Силиа, Крисчън дочу и думите на Юки. За съжаление, нямаше представа за какво говори лисицата, тъй като не си спомняше за случката с момичето и гнома Парват.
- Онази предателска кучка... Алиса? Съжалявам, аз познавам ли я? - изненадано попита той.

Юки се обърна първо към Силиа.
- Защото така съм решила, това не те касае, освен ако не искаш ти да идеш да го свършиш вместо него. - невъзмутимо отвърна тя и хвърли поглед към наемния убиец. - Нямам представа дали я познаваш, но не е проблем, ще се запознаете по пътя. Робинята, която си купих от онзи противен гном преди известно време. Пратих я да свърши нещо съвсем елементарно в Калабрия, а все още не се е върнала. Единственото логично заключение е, че е решила да ме предаде.

Крисчън се изсмя с глас.
- Защо винаги започваш да си мислиш най-лошото? Не може ли просто да е загинала? - подметна той.

Силиа извъртя очи и скръсти ръце.
- И не можеш да си я намериш сама, защото...? Крис да не ти е слуга?

Афсол се надяваше Крисчън да приеме задачата на Юки, че да не могат да се видят със Силиа и този път.