Търсене

- Аз също ще си тръгвам. Надявам се информацията ми да е била от помощ. - добави Далия. Изобщо не се интересуваше от тази простотия, Арус скъпо щеше да си плати за всичко това. Тя пожела лека вечер, сетне уведоми слугите…

- Съмнявам се, варварите не са особено добри в управлението на териториите си. - подигра се Далия.

- Прекрасно. Значи сме готови.

- Съжалявам, но предвид всичко, на което съм се нагледала тук, доста трудно е да ме убедите, че не сте варвари. - скръсти ръце Далия. - Вероятно просто не се е интересувал какво ще стане с тези човеци, едва ли е трудно д…

Далия се обърна към Афсол. - Тези хора от Еритос ли са? - попита жената. - Ако е така, вероятно са варвари, та не очаквай да са много умни. Перфектното място за подобни експерименти.

- Съжалявам те все повече, ако според теб такъв като този Карл може да се смята за богаташ.... - отвърна Далия.

- То една стойност. - изсмя се саркастично Далия. - Десет милиона си е евтина дрънкулка. Че и са се продавали в чифт за толкова. Мен ако питаш определено тази грозотия не е струвала повече от три милиона за двата.

- Тук съвсем ви изгубих. - скръсти ръце Далия. - Пръстена не е бил продаден, така че човеците не са му трябвали и за злато.

- Но след като човеците не се заразяват, за какво са му били? - попита Далия. - Часовникар значи, не е странно да е пътувал до тук, за да се пробва да предлага услугите си, макар и да не разбирам защо някой би се занимав…

- Не, имало е и човеци със сигурност, не е ясно какво са дирили тук. Вероятно са били доста глупави. - извъртя очи Далия. - Притежателят на пръстена е бил от Кросфайър Муунлайт, там няма никакви дракони.

Далия въздъхна. - Аз разпитах за пръстена, някакъв евтин боклук за стандартите на Старейшините, но в Кросфайър Муунлайт комплект подобни пръстени са се продавали за десет милиона злато. Пладнешки обир мен ако питате за т…

Далия пристигна и се зарадва да види останалите вече тук, поне уважаваха времето ѝ и не планираха да я карат да ги чака. Тя ги поздрави. - Предполагам всички сте проучили случващото се.

- Приятна вечер. - пожела също Далия, след което се запъти към мястото, където я очакваха слугите ѝ.

- Тези дни ще пътувам към Шиера и ще попитам отбора на Закиел, в случай че тази история им говори нещо. - отвърна Далия.

- Няма как да знам тези неща, но предполагам че мога да разпитам из щаба на Старейшините. Имаме отряд за борба с чудовища, може би те ще знаят нещо. - Далия сви рамене.

- Това е съвсем различно нещо. - скръсти ръце Далия. - Онези са ненормалници, които така или иначе искат да умрат. Не биват оставяни да се разлагат насред нищото, сградите на Мая Найтстийд не са отворени за туристи след …

Далия въздъхна, това кралство беше отвратително. - Не мога да разбера как жителите на Еритос намират подобни неща за нормални, че на всичкото отгоре ги превръщат в атракции за събитията си. Напълно извратено!

Далия никак не искаше да го прави, но така или иначе беше напълно безполезна досега, затова кимна и се върна във вонящата стая. Не искаше да се приближава твърде много до отвратителните трупове, но забеляза нещо познато.…

Далия беше бясна. Това беше абсолютно отвратително, никакво злато на света нямаше да компенсира случващото се. - По-важното е, този въпросен вирус заразен ли е за нас сега, или не?

Далия скръсти ръце. - Едва ли ще разберем. По-важното е можеш ли да го разчетеш, или не?

- До Шиера не е стигала подобна информация. Нито в Кросфайър Муунлайт, макар че трябва да призная, че по принцип не се интересуваме прекалено много от неволите на варварите. - невъзмутимо отвърна Далия.

Далия подтисна порива да повърне и последва останалите, нямаше друг избор след като се беше записала да прави това. - На мен не ми изглежда като да са умрели от вирус. Не съм лечител, но не съм чувала за вирус, който раз…

Далия се погнуси и застана зад Афсол. Това беше отвратително, Арус скъпо щеше да си плати, задето я бе убедил да се запише.

- Хайде. - кимна Далия. - Колкото по-бързо разгледаме тази мизерия, толкова по-бързо ще можем да си тръгнем.

Далия въздъхна. - Надявам се, че когато влезем няма да се натъкнем на нещо заразно. Само това ми липсва.