Евент Приключение: Изоставена болница

- Може би останалата част от текста би обяснила повече, но уви. - въздъхна лисицата. - Единствената ни опция е да прегледаме отново труповете.

Далия никак не искаше да го прави, но така или иначе беше напълно безполезна досега, затова кимна и се върна във вонящата стая. Не искаше да се приближава твърде много до отвратителните трупове, но забеляза нещо познато.
- Този тук не прилича на нищо, но носи пръстен, който се продава и до ден днешен в Кросфайър Муунлайт. Никога не съм виждала подобни пръстени в Шиера. Тези... въобще тукашни варвари ли са?

Серена погледна също пръстена. В Еритос предимно високопоставените жители и благородниците носеха бижута. Не беше обичайно някой от тях тайно да се разболее от вирус и да изчезне без никой да разбере.
- Дори и да е от Еритос, трябва да е бил богат.

- Дали въобще пазят някаква документация относно пациентите си? - полюбопитства Афсол. - Ако открием нещо подобно, може и да разберем кои са били и от къде са дошли.

- Ако "лечителите" бяха демони от Долината на Кошмарите, документация би било последното, от което ще се интересуват. Не съм сигурна колко по-различно ще е ако са дракони. - засмя се Юки.

- Не особено, но това ме навежда на мисълта, че е възможно действително да са били дракони. - отвърна Серена. - Ако бяха човеци, едва ли щяха да напишат каквото и да било на староеритоски. Това е техният език изначало, ние просто го наричаме така. Какво ли са се опитвали да направят?

- Тогава нямаме нищо друго, освен тази книга, която намерихме. - въздъхна Афсол. - Серена, имаш ли речници в дома си? Може би ще можем да разберем повече, ако успеем да преведем текста.

- Имам няколко, ще най-добрата ни опция. - отвърна Серена. - Ще взема пергамента с мен и ще се опитам да го преведа. Може би така ще научим повече за това място. Или поне силно се надявам.

- Аз не съм запозната с този език, тъй като съм отскоро в тези земи, но ще опитам да се свържа с други йокаи, живеещи тук. Може би някой ще е видял нещо. - отвърна Юки.

Далия въздъхна, това кралство беше отвратително.
- Не мога да разбера как жителите на Еритос намират подобни неща за нормални, че на всичкото отгоре ги превръщат в атракции за събитията си. Напълно извратено!

Серена сбърчи вежди.
- Госпожице Далия, в Шиера не се ли провеждат игри за оцеляване? Където... хора умират, за да забавляват останалите? - подигра се тя.

- Не съм сигурен, че ги намират за нормални. - изрече Афсол. - Не мога и да кажа какво си мисли Клара, карайки ни да разследваме случилото се. Единственото, което мога да направя в момента е да накарам Сандреа да проучи дали има мистериозно изчезнали хора от Еритос и Кросфайър Муунлайт.

- Това е съвсем различно нещо. - скръсти ръце Далия. - Онези са ненормалници, които така или иначе искат да умрат. Не биват оставяни да се разлагат насред нищото, сградите на Мая Найтстийд не са отворени за туристи след игрите. Това е нелепо. - тя се обърна към Афсол. - Предполагам, че тъй като са бедни, искат да минат възможно най-евтино, карайки нас да разследваме.

- Наградата за участието ми тук е милион злато. - отвърна Серена. - Аз също не съм съгласна с методите на долната узурпаторка, но мотивът ѝ не е финансов. Силно се съмнявам обаче, че избирането ми да посетя именно тази локация е било случайно.

Афсол разтърка чело с ръка.
- Трябва да се фокусираме върху случилото се тук, дами. - изрече той. - Мотивите на Клара не са ясни, само времето ще покаже какво ще стори с това място. Освен неизвестните пациенти, трябва да разберем и кои и в крайна сметка какви са били "лечителите"? Надявам се това място да ни даде нужните отговори, иначе наистина си губим времето.

- Няма как да знам тези неща, но предполагам че мога да разпитам из щаба на Старейшините. Имаме отряд за борба с чудовища, може би те ще знаят нещо. - Далия сви рамене.

- Предполагам че е имало причина да ни изпратят тук. Вероятно и те са видели пергамента, но нещастницата Клара никога няма да може да го преведе. Червения би могъл, но се съмнявам да ѝ помогне с нещо толкова тривиално. Той не се интересува от съдбата на човеците. - отвърна Серена.

- Зад вратата беше наистина странно място да намериш някакви писания. Вероятно някой нарочно го е захвърлил там. - отвърна Юки.

- И така да е, не е от особена полза като не знаем какво пише вътре. - въздъхна Афсол. - Не съм сигурен какво още можем да направим засега.

- Така е, нека се срещнем отново тук след няколко дни и сравним какво сме научили. Може би ще ни е от полза. - отвърна Юки.