Евент Приключение: Изоставена болница

Далия подтисна порива да повърне и последва останалите, нямаше друг избор след като се беше записала да прави това.
- На мен не ми изглежда като да са умрели от вирус. Не съм лечител, но не съм чувала за вирус, който разяжда лица.

Юки се замисли.
- Не съм виждала подобно нещо в нито една от империите, където съм била, но предполагам че не е невъзможно. - сви рамене тя.

- Аз също. Ако не знаех, че трябва да разследвам вирус, бих предположил някаква киселина или отрова. - отвърна Афсол и с погнуса огледа един от труповете. - Трябва да проверим и останалите и дали вирусът е засегнал само лицата им.

Колкото и да не ѝ се искаше, Серена продължи да обхожда труповете. Тъй като бяха обезобразени и полуразложени, беше трудно да се разпознае възрастта им, но не изглеждаха като старци. Не видя деца сред предполагаемите заболели, което също беше странно ако всичко е било причинено от вирус.
- Ами ако някой е отвлякъл тези хора и ги е заразил с нещо нарочно? Вярно е, че живях в изгнание доста време, но нямаше ли да се разчуе, ако в Еритос има епидемия?

- До Шиера не е стигала подобна информация. Нито в Кросфайър Муунлайт, макар че трябва да призная, че по принцип не се интересуваме прекалено много от неволите на варварите. - невъзмутимо отвърна Далия.

- Или Короната не е искала да се разчува за това, за да не се надигне паника сред поданиците или някой е построил тази болница именно с такава цел - да си прави експерименти.

Юки въздъхна. Сградата не беше голяма, освен стаята с труповете, имаше още една врата, водеща към друга предполагаема стая. Лисицата опита да я отвори, но установи, че е заключена.
- Тук може би има нещо. - присви очи тя.

- И двете са възможни, предполагам ще разберем, ако успеем да отворим тази врата. - отвърна Серена и се приближи до Юки.

- Фиба или кламер би било полезно. - изрече Афсол и потърси нещо подобно край едно писалище.
Откри кламер и го изви, за да го превърне в шперц. Зае се с отварянето на вратата. Доста му се опъваше.
- Трябваше да взема Розан... - измърмори под нос принцът и в следващият момент ключалката изщрака. - Е, май се получи.
Принцът открехна вратата и извърна поглед към жените зад себе си.

- Добре е, че поне има някой тук, който знае какво прави. - усмихна се Юки, сетне влезе в стаята. Беше доста по-малка от предната и вътре нямаше никакви трупове. Всъщност, нямаше почти никакво обзавеждане, единствено празно легло и още едно писалище. Лисицата забеляза пергаменти захвърлени в ъгъла зад вратата. Понечи да вземе един от тях, държейки го с крайчеца на ноктите си, тъй като имаше кървави отпечатъци. - Не мога да чета местния език. Някой тук може ли?

Серена се изненада от думите на Юки. Хората в Еритос говореха същия език като тези по другите земи. Писмеността също не се различаваше... освен...
- Нека видя. - тя взе пергамента и разпозна символите. Текстовете бяха изписани на староеритоски. - Този език не се говори по нашите земи от много време. Как така тези пергаменти са попаднали тук?

Далия скръсти ръце.
- Едва ли ще разберем. По-важното е можеш ли да го разчетеш, или не?

Серена въздъхна.
- Като част от кралското семейство бях обучавана, но не съм сигурна колко от това ще помня. Ще опитам. - тя се опита да прочете написаното. - Не разбирам напълно контекста, но тук пише, че лекарите са... дракони? Не, не би могло да означава това. Лекували са дракони? Но труповете са на хора... Наистина не знам какво имат предвид, но думата дракон със сигурност е спомената.

Афсол изведнъж го осени странна мисъл.
- Ами ако са били дракони, притежаващи магията да се превръщат в хора? Такива имаме. - изрече той. - И ако... Зиар е много по-различен вирус от този, който виждаме, но ако са съществували дракони, които са били способни да заразяват същества с друг вирус?

- Би звучало доста логично, но никъде в древните книги не е упоменавано, че Зиар може да се предаде и на човек. Действа донякъде върху рицарите от ониксовия остров, инак с Каво нямаше да можете да стъпите там, но те отдавна не са човеци. Ако лечителите са били дракони, защо им е било да заразяват произволни хора с този вирус? Дори техният вид изпитва страх от него.

Юки също се замисли.
- Теорията на Афсол звучи логично, но в такъв случай ще ни трябва да знаем мотивите им. Труповете са безспорно човешки, освен вонята, усещам и човешката им миризма. Няма как да я сбъркам.

Далия беше бясна. Това беше абсолютно отвратително, никакво злато на света нямаше да компенсира случващото се.
- По-важното е, този въпросен вирус заразен ли е за нас сега, или не?

- Да не би пък да са ползвали киселина от киселинни дракони или кръв от кръвните? Защо лицата им? Какво по-различно има в едно лице от останалата част от тялото?

- Това е странната част. - кимна Серена. - Дори и когато с Каво заповядате на драконите си да използват този вид умение, не атакуват непременно лицата на противниците си. Ловували сме заедно, нито един от нас не е бил заразен с вируса. - тя се надяваше това да отговори на въпроса и на Далия.

- Зиар, да. Той причинява слабост, никога не съм виждал да разяжда каквото и да е в противниците. - въздъхна принцът. - Това е друго, но не знаем какво. Не знам има ли и къде още да търсим информация. Сградата наистина е малка.