Евент Приключение: Изоставена болница

- Или Короната не е искала да се разчува за това, за да не се надигне паника сред поданиците или някой е построил тази болница именно с такава цел - да си прави експерименти.

Юки въздъхна. Сградата не беше голяма, освен стаята с труповете, имаше още една врата, водеща към друга предполагаема стая. Лисицата опита да я отвори, но установи, че е заключена.
- Тук може би има нещо. - присви очи тя.

- И двете са възможни, предполагам ще разберем, ако успеем да отворим тази врата. - отвърна Серена и се приближи до Юки.

- Фиба или кламер би било полезно. - изрече Афсол и потърси нещо подобно край едно писалище.
Откри кламер и го изви, за да го превърне в шперц. Зае се с отварянето на вратата. Доста му се опъваше.
- Трябваше да взема Розан... - измърмори под нос принцът и в следващият момент ключалката изщрака. - Е, май се получи.
Принцът открехна вратата и извърна поглед към жените зад себе си.

- Добре е, че поне има някой тук, който знае какво прави. - усмихна се Юки, сетне влезе в стаята. Беше доста по-малка от предната и вътре нямаше никакви трупове. Всъщност, нямаше почти никакво обзавеждане, единствено празно легло и още едно писалище. Лисицата забеляза пергаменти захвърлени в ъгъла зад вратата. Понечи да вземе един от тях, държейки го с крайчеца на ноктите си, тъй като имаше кървави отпечатъци. - Не мога да чета местния език. Някой тук може ли?

Серена се изненада от думите на Юки. Хората в Еритос говореха същия език като тези по другите земи. Писмеността също не се различаваше... освен...
- Нека видя. - тя взе пергамента и разпозна символите. Текстовете бяха изписани на староеритоски. - Този език не се говори по нашите земи от много време. Как така тези пергаменти са попаднали тук?

Далия скръсти ръце.
- Едва ли ще разберем. По-важното е можеш ли да го разчетеш, или не?

Серена въздъхна.
- Като част от кралското семейство бях обучавана, но не съм сигурна колко от това ще помня. Ще опитам. - тя се опита да прочете написаното. - Не разбирам напълно контекста, но тук пише, че лекарите са... дракони? Не, не би могло да означава това. Лекували са дракони? Но труповете са на хора... Наистина не знам какво имат предвид, но думата дракон със сигурност е спомената.

Афсол изведнъж го осени странна мисъл.
- Ами ако са били дракони, притежаващи магията да се превръщат в хора? Такива имаме. - изрече той. - И ако... Зиар е много по-различен вирус от този, който виждаме, но ако са съществували дракони, които са били способни да заразяват същества с друг вирус?

- Би звучало доста логично, но никъде в древните книги не е упоменавано, че Зиар може да се предаде и на човек. Действа донякъде върху рицарите от ониксовия остров, инак с Каво нямаше да можете да стъпите там, но те отдавна не са човеци. Ако лечителите са били дракони, защо им е било да заразяват произволни хора с този вирус? Дори техният вид изпитва страх от него.

Юки също се замисли.
- Теорията на Афсол звучи логично, но в такъв случай ще ни трябва да знаем мотивите им. Труповете са безспорно човешки, освен вонята, усещам и човешката им миризма. Няма как да я сбъркам.

Далия беше бясна. Това беше абсолютно отвратително, никакво злато на света нямаше да компенсира случващото се.
- По-важното е, този въпросен вирус заразен ли е за нас сега, или не?

- Да не би пък да са ползвали киселина от киселинни дракони или кръв от кръвните? Защо лицата им? Какво по-различно има в едно лице от останалата част от тялото?

- Това е странната част. - кимна Серена. - Дори и когато с Каво заповядате на драконите си да използват този вид умение, не атакуват непременно лицата на противниците си. Ловували сме заедно, нито един от нас не е бил заразен с вируса. - тя се надяваше това да отговори на въпроса и на Далия.

- Зиар, да. Той причинява слабост, никога не съм виждал да разяжда каквото и да е в противниците. - въздъхна принцът. - Това е друго, но не знаем какво. Не знам има ли и къде още да търсим информация. Сградата наистина е малка.

- Може би останалата част от текста би обяснила повече, но уви. - въздъхна лисицата. - Единствената ни опция е да прегледаме отново труповете.

Далия никак не искаше да го прави, но така или иначе беше напълно безполезна досега, затова кимна и се върна във вонящата стая. Не искаше да се приближава твърде много до отвратителните трупове, но забеляза нещо познато.
- Този тук не прилича на нищо, но носи пръстен, който се продава и до ден днешен в Кросфайър Муунлайт. Никога не съм виждала подобни пръстени в Шиера. Тези... въобще тукашни варвари ли са?

Серена погледна също пръстена. В Еритос предимно високопоставените жители и благородниците носеха бижута. Не беше обичайно някой от тях тайно да се разболее от вирус и да изчезне без никой да разбере.
- Дори и да е от Еритос, трябва да е бил богат.

- Дали въобще пазят някаква документация относно пациентите си? - полюбопитства Афсол. - Ако открием нещо подобно, може и да разберем кои са били и от къде са дошли.

- Ако "лечителите" бяха демони от Долината на Кошмарите, документация би било последното, от което ще се интересуват. Не съм сигурна колко по-различно ще е ако са дракони. - засмя се Юки.

- Не особено, но това ме навежда на мисълта, че е възможно действително да са били дракони. - отвърна Серена. - Ако бяха човеци, едва ли щяха да напишат каквото и да било на староеритоски. Това е техният език изначало, ние просто го наричаме така. Какво ли са се опитвали да направят?

- Тогава нямаме нищо друго, освен тази книга, която намерихме. - въздъхна Афсол. - Серена, имаш ли речници в дома си? Може би ще можем да разберем повече, ако успеем да преведем текста.

- Имам няколко, ще най-добрата ни опция. - отвърна Серена. - Ще взема пергамента с мен и ще се опитам да го преведа. Може би така ще научим повече за това място. Или поне силно се надявам.

- Аз не съм запозната с този език, тъй като съм отскоро в тези земи, но ще опитам да се свържа с други йокаи, живеещи тук. Може би някой ще е видял нещо. - отвърна Юки.

Далия въздъхна, това кралство беше отвратително.
- Не мога да разбера как жителите на Еритос намират подобни неща за нормални, че на всичкото отгоре ги превръщат в атракции за събитията си. Напълно извратено!