Евент Приключение: Изоставена болница

- Вероятно са вярвали, че могат да бъдат излекувани от нещо. Почти съм убеден, че една от жертвите тук е Лора Хендел. Родителите ѝ не знаели как да се справят с психичните ѝ проблеми и търсили какви ли не методи. Накрая са я предали на някакъв лекар и от тогава ни вест, ни кост. Вярват, че момичето още се лекува.

- Това е ужасно... Юки за съжаление е права, не е наша работа да посочим Фафнир като виновник, след като нямаме доказателства за намесата му, но... дори и да приемем че азур драконът е виновен за всичко, това е наистина отвратително. В Порт Виксън условията не са перфектни, но със сигурност не убиват пациентите си...

Далия се обърна към Афсол.
- Тези хора от Еритос ли са? - попита жената. - Ако е така, вероятно са варвари, та не очаквай да са много умни. Перфектното място за подобни експерименти.

- Всичко това е интересно, но имаме ли представа защо въпросният дракон би използвал човеци? Освен, че са глупави, за това всички смятам сме наясно...

- Хората тук не са варвари. - въздъхна Афсол. - И не знам нищо за лекаря.

- Не мисля, че този дракон наистина е бил лекар. - отвърна Серена. - Те нямат концепция за това, тъй като освен Зиар, който се смята за изчезнал, не боледуват. Аз също не съм сигурна за какво са му били човеците. Вероятно се е опитвал да им предаде вируса, но ако не е успял, как тогава са загинали?

- Съжалявам, но предвид всичко, на което съм се нагледала тук, доста трудно е да ме убедите, че не сте варвари. - скръсти ръце Далия. - Вероятно просто не се е интересувал какво ще стане с тези човеци, едва ли е трудно да се повярва че тук някой би навредил на другиго, особено след като всички сте присъствали на онези събирания в покрайнините на това място.

- Тук бих се съгласила с Далия. Очевидно човеците просто са били истински експеримент. Не е като да не познавам същества, склонни към това. - въздъхна лисицата.

Афсол извъртя очи.
- Може би накрая му е писнало и е решил да ги убие. Въпросът е защо по толкова ужасен начин? Можеше просто да ги изяде.

- Това всъщност е мит. - отвърна Серена. - Повечето дракони не искат да ядат човеци. Определено не и тези, които са съгласни с Фафнир. Никога ли не сте ставали свидетел на Червения? Той дотолкова се гнуси от човеци, че дори не ни поглежда. Фафнир също ни мрази. Вероятно целта не е била да бъдат изядени, а вероятно са се надявали да успеят да им предадат вируса. Ако стане човешки проблем, все повече раси ще търсят лек.

- Мен ако питате човеците дори не са толкова важни в случая. - отвърна Юки. - От нас се искаше да разкрием мистерията, което и сторихме. Сградата е изоставена, защото драконът е избягал или загинал, труповете са в следствие на експерименти с вирус. Какво повече?

- Нищо. - изрече Афсол. - Можем да дадем списък с жертвите на кралицата и тя да задейства близките им да си ги приберат и погребат, както заслужават.

- Едва ли тази нещастна узурпаторка ще си мръдне пръста, но не е като да имам особен избор. - изсумтя Серена.

- Звучи логично. И да е избягал, никъде не пише, че от нас се очаква да заловим извършителя, така че би трябвало да сме си свършили работата.

- Прекрасно. Значи сме готови.

Афсол кимна.
- Да. Нямаше какво повече да направим.

- Вероятно сте прави. - въздъхна Серена. Не желаеше Клара да обира овациите за този случаи, но в момента не можеше да стори друго.

- Идеално, не беше особено трудно. Дано кралицата реши да разруши това място, вонята е отвратителна.

- Съмнявам се, варварите не са особено добри в управлението на териториите си. - подигра се Далия.

- В такъв случай ще се прибирам. Благодаря ви за помощта. - вяло отвърна Юки, след което се запъти към дома си.

- Аз също ще си тръгвам. Надявам се информацията ми да е била от помощ. - добави Далия. Изобщо не се интересуваше от тази простотия, Арус скъпо щеше да си плати за всичко това. Тя пожела лека вечер, сетне уведоми слугите си наблизо, че си тръгва.

- Макар и да не съм особено щастлива, че нещастницата Клара ще бъде официално разрешила този случай, все пак се радвам, че успяхме заедно да стигнем до истината. Лека вечер! - Серена си взе довиждане с Афсол и тръгна към замъка си.

Афсол тежко въздъхна , но си тръгна.