Евент Приключение: Изоставена болница

- Не, имало е и човеци със сигурност, не е ясно какво са дирили тук. Вероятно са били доста глупави. - извъртя очи Далия. - Притежателят на пръстена е бил от Кросфайър Муунлайт, там няма никакви дракони.

- Да. Карл Майкълсън, не толкова известен часовникар. Един ден се прибирал от работа в ателието си и повече не се върнал. - отвърна Афсол. - Никой не го е виждал, нито знае какво се е случило с него. Не мога обаче да кажа кои са човеци сред тези трупове и кои дракони.

- А би ли имало значение? - повдигна вежда Юки. - Всъщност, вероятно е имало. Ако този дракон е нападал трансформирани дракони, те не би ли следвало да не се подлъгват толкова лесно? Човеците са му трябвали за нещо, инак е щял да таргетира само и единствено дракони.

- Не съм сигурна, текстовете единствено обясняват експериментите за лекуване на Зиар. Единственото нещо, написано след описанието им е че азур драконът е тествал вируса върху себе си и не се е заразил лично. Това е възможно, не всички дракони са податливи и се заразяват.

- Но след като човеците не се заразяват, за какво са му били? - попита Далия. - Часовникар значи, не е странно да е пътувал до тук, за да се пробва да предлага услугите си, макар и да не разбирам защо някой би се занимавал с подобно варварско място, но в крайна сметка не става въпрос за мен. За съжаление има логика.

- И аз не съм съвсем сигурен за човешкия фактор тук. Драконите не се страхуват от човеци. Да ги е държал, за да вярват драконите, че са в безопасност ми се струва глупаво. Може да са ги ползвали за храна, но надали щяхме да ги открием така... запазени.

- И това го има. - отвърна Юки. - След като обаче знаем какво се е случило тук, ни остава да разберем каква е била целта да се използват човеци. Драконите предполагам е ясно, ако експериментаторът не е можел да се заразява, вероятно е търсел подходящи опитни зайчета. Човеците са интересното нещо. Имат ли някаква връзка въобще с този вирус?

Серена въздъхна.
- Не особено, но има друго относно Зиар. Първопричината за разпространението на вируса преди много години е проклятието от Ониксовият остров. Има един дракон, който се интересува от подобни неща, но.... Това е само Фафнир. - с ужас продължи момичето. - Но Фафнир не е азур дракон.

- Тук съвсем ви изгубих. - скръсти ръце Далия. - Пръстена не е бил продаден, така че човеците не са му трябвали и за злато.

- Както Серена каза, Зиар не се отразява на човеци. - изрече Афсол, сетне си пое дъх. - Фафнир? Има логика, той се интересува от какво ли не. Азур дракон да работи за него възможно ли е?

Серена се замисли.
- Не е изключено, но е изключително странно. Азур драконите са Северни дракони, те имат кръвна вражда с Фафнир. Единственият начин да работи за него е, ако самият той е бил измамен. - присви очи момичето. - Този часовникар с пръстена... Имаме ли някаква друга информация за него?

Юки сви рамене.
- Не и от йокаите. Ние обичаме скъпоценности, такъв грозен пръстен не би бил от интерес за нас. Може би ако знаеха стойността му... - лисицата облиза устни.

- То една стойност. - изсмя се саркастично Далия. - Десет милиона си е евтина дрънкулка. Че и са се продавали в чифт за толкова. Мен ако питаш определено тази грозотия не е струвала повече от три милиона за двата.

Афсол сви рамене.
- Другият пръстен е при брат му, който не е чак толкова успешен, колкото е бил Карл. Двамата се карали често, което ги накарало да се отдръпнат един от друг. Брат му нищо не знаеше. - въздъхна Афсол. - Обаче... На асистента си казал, че боледувал и щял да се лекува. Явно се е записал при този "доктор".

- Честно казано това наистина си звучи като подмолните тактики на Фафнир. - въздъхна Серена. - Той винаги си е служил с измама и не би се поколебал преди да измами човек. Но Фафнир искаше да превърне Зиар в оръжие срещу Северните дракони, да подмами някой от техните да избива собствения си вид.... това е отвратително гнусно. - очите на момичето се напълниха със сълзи.

- Не знам много за драконите и начина им на живот, но човеците са изключително лесни за манипулация. Вие сами виждате колко лесно се поддават особено тези, които не са живяли насред същества като мен. Не е изключено и този богаташ от южното кралство да е бил подмамен.

- Съжалявам те все повече, ако според теб такъв като този Карл може да се смята за богаташ.... - отвърна Далия.

- Сигурни ли сме, че сме на прав път? Нали се е експериментирало, за да се намери лек срещу Зиар? Защо Фафнир ще иска това? Или просто не е искал неговите подчинени да се заразят? - принцът тежко въздъхна. - Не съм наясно сенчестите дракони на кого отдават почит.

- Сенчестите дракони са неутрални, според нашите представи. - отвърна Серена. - Те са същества, създадени изкуствено от тъмната енергия на черните рицари от Ониксовия остров. Фафнир е заинтересован от силите им и отдавна желае те да се присъединят към Юга, но досега не е постигнал особен успех. Повярвайте ми, Фафнир не желае да излекува Зиар. Дори и да е подлъгал този азур дракон да смята, че това е причината, ако Фафнир стои в дъното на всичко, целта му със сигурност е да разбере как точно работи вируса, за да го използва за оръжие.

- Не желая да те обиждам, но това са спекулации. - отвърна Юки. - Нашата цел е да разкрием мистерията. Имаме част от нея - със сигурност знаем мотивът на причинителя. Остава да разберем какво са правили човеците тук.