Търсене

- Аз съм лечител. Може би мога да пробвам да разбера какво е веществото? Ако е нещо познато, с което биха могли да се приготвят отрови, или лечебни мехлеми.

- Това е добра идея. Имаме и крадец в групата. - отвърна Моника.

- Не бързайте да се радвате. Това, че група селяни обвиняват управителя на селото си в кражба не означава задължително, че той е виновен. - намеси се Моника. - Но все пак, какво ще правим?

- Предполагам, че да. Изглежда сме единодушни. Ще отидем в бедното село. - обяви Моника.

- Какво пък разбира един бард от подобни неща? Вие дори можете ли да четете? - подигра се Моника.

- Не е ли редно първо да отидем в селото без провизии и да разберем какво точно се случва вътре? - попита Моника. - Може да има ранени, които имат нужда от помощта ми.

- И с абсолютната си липса на мозъчни клетки в повечето случаи. Както и да е, аз ще бъда лечител.

- Тоест смяташ да си напълно безполезен. Добре почваме. - хвърли му остър поглед Моника.

Моника последва останалите и също се настани.

- Не е като да ми е притрябвал. - скръсти ръце лилавокосата жена. - Играла съм тази игра многократно с него.

Моника пристигна сама, заедно с малка свита от слуги. - Тук ли беше мястото? - попита жената, присвивайки очи, когато видя Арус.

Моника извъртя очи, сетне се върна в дома си, заключвайки вратата зад себе си.

- Забрави. - отсече Моника. - Нямам намерение да правя това, не съм някаква клюкарка. Ако толкова се интересуваш, Крис живее в имението на Арус, потърси него и нека той ти разясни.

- По-скоро са няколко други, доколкото ми е известно. - отвърна Моника. - Откакто Крис не живее тук, не ми се налага да знам подробности, за щастие.

Моника поклати глава в отрицание. - Нищо подобно. Не изпитвам нищо към слугата си, не съм сигурна защо периодично ме проверявате. Това няма да се промени. - отсече тя. - Казвам го обаче, защото напоследък се гордея с нег…

- Съмнявам се да има интерес. - отвърна Моника.

- Мен честно казано ме изненадва, че си се върнала изобщо. - отвърна Моника. - Нямаше ли богати роднини на острова?

- И Арус отдавна не е това, което помниш. - въздъхна Моника. - Започна търговия с роби и взе, че му потръгна.

Моника въздъхна. - Освободих го, защото вече нямам нужда от него тук. Сега работи при Арус, колкото и за странен да намирам този избор, но мен кой ли ме слуша в този живот.

Моника ядно изцъка с език. - Алис-Алиса, все там е. - оправда се тя. - Не съм сигурна защо си дошла обаче при мен. Този, когото наистина търсиш, отдавна не живее тук.

Макар и часът да беше нестандартен, Моника все пак реши да провери кой е. Отваряйки вратата, жената мигом се стъписа назад, сетне присви очи. - Алис...? - с подозрение в изражението възкликна жената.

Моника извъртя очи, сетне пожела лека вечер и си тръгна, последвана от Крисчън.

- Няма нужда, още като тръгвахме предвидих, че на новия ти шеф не може да се разчита и наредих на свитата си да докара каляската ми тук. По-скоро аз трябва теб да изпращам, освен ако не смяташ да си търсиш компания сред …

- Това никак не ме учудва, познавайки го. - отвърна Моника. - Така или иначе мисията ми тук е завършена, дойдох да науча новите клюки в квартала.

Моника въздъхна. - Нямам за хоби да катеря планини. - невъзмутимо отвърна тя и отиде да си налее вино.