Търсене

- Чудесно, чистачът е втрещен от уплаха и признава, че е убиецът. Прорезните рани обаче са само за заблуда, истинската опасност е пергамента, който групата прочете. Той бе посипан с опасна отрова. Има два начина да бъде …

- Алхимик действително би имал предимство тук. Ако хвърлиш поне три, заплахата ти ще успее. - усмихна се Арус.

- Прекрасно. - усмихна се Арус. - Чистачът ви поздравява, но е доста мнителен и шансът да излъже е голям. Може би някой от вас знае какво да прави в подобна ситуация?

- Нима крадецът има нужда от нещо повече от удоволствието, дарено му от старицата Дорийн? Но добре, в името на добрата воля на боговете, старицата признава, че има син, който всъщност купува пергаментите от нейно име. Си…

Арус се изсмя с глас. - Колко жалко, крадецът, макар и ловък и хитър, не успява да се измъкне от ласките на старицата Дорийн и се налага да прекара нощта с нея. Може да бъде благодарен, че не е красива жена-алхимик, рица…

- Уточнение за групата. Старицата Дорийн е с липсваща ръка и зъби, но изключително много си пада по млади мъже. Ако крадецът хвърли поне деветнаседет, може и да успее да устои на напористите ѝ ласки. - злокобно се усмихн…

- Старицата Дорийн излиза и поглежда жената-алхимик с навъсени вежди. "Ще разговарям само с мъжа." Обявява тя.

- Не, но боговете биха си позволили да коментират това. Прекалено много е. - засмя се Арус.

- Търговецът е убеден от авторитета на жената-рицар и споделя, че купувачът е недъгава старица на име Дорийн. - усмихна се победоносно Арус. В интерес на групата е да се запъти към дома ѝ, чийто адрес получават от продав…

Арус се усмихна. И така, или иначе, следващата част от историята беше посветил изцяло на Крис. За да си знае, както се изразяваше конярят Каво често. - Така е! Рицарите се ползват с доста голямо доверие сред обществото. …

Арус въздъхна. Горката Силиа днес изглежда нямаше никакъв късмет. - Жалко, търговецът отказва да разговаря с жената-алхимик. - отвърна той.

Арус се усмихна. - Добре. Ако хвърлиш поне десет, може и да успееш да получиш информацията, която търсиш.

Арус се усмихна. На Алиса ѝ провървя на косъм. - Пергаментът е закупен със сигурност от столицата, където има само един подобен магазин. Групата тръгва натам в търсене на евентуален купувач. Внимавайте обаче, продавачите…

Арус не беше сигурен как рицарската професия се свързва с проследяване на пергаменти, но беше очевидно, че горката Алиса няма опит в тази игра, та реши да се смили над нея. Пък и беше доста красива жена. - Добре, нека ос…

- На боговете им е доста интересно защо лечителката е толкова предубедена спрямо крадците? - засмя се Арус, нямаше да пропусне да се пошегува с лисичката и Крис. - Изглежда знае повече за разбитите ключалки, отколкото пр…

Арус се усмихна. - Изглежда лечителката е по-умела, отколкото се предполагаше. Може да разгледа трупа и да разкрие повече за случилото се.

Арус се усмихна. - Разбира се, защо не. Но това е труп, не болен човек, не е шега работа. Ако хвърлиш поне седем, може и да успееш да разбереш нещо. Боговете също така биха били още по-благосклонни, ако някой клон случай…

Арус изцъка с език. - За съжаление, фигурата наблюдаваща групата изчезна в мрачното прикритие, което гората предоставя.

- В такъв случай е жалко, че в групата няма полицай. Уви, боговете бяха несправедливи към него и сега, поради липсата на умения за разследване, се налага алхимикът да хвърли поне петнадесет. - усмихна се мъжът.

- Бележката е оставена до трупа. - напомни Арус. - Но интуицията на алхимика е правилна, иска ли да пробва да разбере кой наблюдава групата?

Арус се засмя. - В такъв случай мисля, че току-що се разболях. - намигна той на палавата лисичка. - Е добре, след като вече решихте, можем да започваме с нашата история. Четиримата герои се срещат по случайност в една го…

- Нищо, не се тревожи. - махна с ръка Арус и се засмя.

Арус се засмя. Още помнеше своя "щастлив" край. - Нека този път съм аз. Какво ще кажете, звънчета мои?

Арус се обърна към Силиа. - Съвсем не, просто накарах всички да се облекат в по-удобни дрехи. - засмя се той. - За съжаление Крис развали веселбата ми като ме изпревари и си прибра коша с чистите дрехи, та не успях да го…

Арус се усмихна широко. - Дойдох да играем отново. - вдигна той торбата, където беше оставил принадлежностите за играта. - Този път в още по-прекрасна компания.