Търсене

Арус усещаше, че това е на път да се превърне в поредната караница, затова сръга Крисчън в ребрата и се усмихна. - Прекрасни дами, аз смятам да вървя, Крис, ти какво смяташ да правиш? Ще останеш ли при лисичката си, или …

- При невъзможността на милейди Марибел да повдига каквото и да било друго, предполагам че това би било логично. - присмя ѝ се Арус.

- Просто защото съществува или не, е все пак нещо което реално се е случило във вашето прекрасно кралство Еритос. - сви рамене Арус.

- Съгласи се с мен, че в бардака е една работа, в собствения ти дом също, но в таверната... - през смях отвърна Арус.

- Не, това го разбрах още от Каелориан. Не разбирам защо обикновените посетители на таверната просто са избрали този момент за удачен за... оргия. - засмя се Арус. - Щом не намираш нищо нередно, означава ли това, че в Ер…

Арус се изсмя с глас. - Разбира се. Кой друг би могъл да бъде?! Това обяснява толкова много неща, макар и все още да не разбирам защо останалите посетители на таверната просто... са се присъединили и са участвали в това.…

- Наистина ли? - възкликна Арус. - В такъв случай кой е бил наистина? Доколкото разбрах за неговите експерименти, използвал е истински хора. Имам и бегъл спомен, че в Еритос се срещнах с тях на едно от събиранията.

- Да, при това в таверната. - засмя се Арус. - В същата таверна, където ми разказаха как всички заедно били правили секс с някаква куртизанка. Което честно да си призная доста ме изненада, предвид обикновено срамежливия …

- Не всичко в Еритос е негативно, както казах. - усмихна се Арус. - Тъкмо там разбрах за тази игра.

Арус реши да се пошегува още с лисичката, беше толкова лесна мишена. - Първо ключалката, сега и часовникът ти е развален. Май имаш доста проблеми в този дом. - засмя се саркастично търговецът.

- Ако трябва наистина да определя едно нещо, което не харесвам в нея то е действително опърничавостта ѝ. Не разбирам защо говори така по твой адрес, само разбива сърцето ми. Моля те, кажи ми че думите ѝ не са истина все …

- Така или иначе, не сте съвсем справедливи с Лилит. - засмя се Арус. - Аз лично лошо от нея не съм видял. Единствено не съм сигурен защо продължава да живее в дома ми, но не се оплаквам.

- Зависи. Крис още не е обеднял, негодникът. - присви очи Арус.

- Е нали за това съм наел Крис, за да върши другите ми дела. - засмя се Арус. - Предполагам, че така поставен въпроса, в един момент ще ми омръзне, но определено бих прекарал цял ден правейки секс. - отвърна мъжът.

- Което мен ако питаш, е доста тъжно. - въздъхна Арус с престорена тъга в гласа.

- Че то това не е ли най-хубавото? - засмя се Арус, не можеше да не забележи и странното отношение на Силиа спрямо Крис. Вероятно причина беше палавата лисичка. Той тихо продължи да се смее сам на себе си.

- Дори и тук съм чувал слухове за това какво върши с робите си, но... в крайна сметка те ѝ принадлежат. - въздъхна Арус. - А Дейвид защо би отказал на такава невероятна красавица?

- Така е, Лилит се оплака, че са я съдили там. - засмя се Арус. - Дори не знам защо някой би съдил красавица като нея, но уви, северняците сте малко странни. - обърна се той към Силиа.

- Еритос има и своите предимства, конярят определено не е едно от тях обаче. - засмя се Арус.

- След като го споменаваш вече за трети път, да не би случайно този момент да ти липсваше? С удоволствие ще се съблека, ако е така. - намигна Арус на лисицата, сетне се обърна към Силиа. - Не че се оплаквам, но никак не …

- Е, не беше твърде сложно. - засмя се Арус. - Изглежда е възможно да се състои събиране, без нечии гениталии в нечие лице, макар и аз лично да нямам нищо против някоя от трите да го стори, както казах и предния път.

- Честито, благодарение на усилията на алхимика, групата успя да се спаси от сигурна смърт. Горката лечителка обаче изглежда все още не е в кондиция, навярно страдайки по разбитата си ключалка. - подигра се Арус. - Все п…

- Длъжен бях да опитам. - промърмори под носа си Арус. - Добре, в такъв случай, за да има шанс да успее протиоотровата, лечителката и жената-алхимик трябва да хвърлят сумарно поне двадесет. - обяви Арус.

- Боговете не биха имали полза от жертвоприношението на крадеца, но определено противоотровата би се получила по-успешно, ако жената-алхимик и лечителката я приготвят в по-разсъблечена обстановка. - намигна им той.

- Чудесно, чистачът е втрещен от уплаха и признава, че е убиецът. Прорезните рани обаче са само за заблуда, истинската опасност е пергамента, който групата прочете. Той бе посипан с опасна отрова. Има два начина да бъде …