Търсене

Това, което се случваше между Халон и Евдемия трябваше да бъде прекъснато. Елфката въздъхна тежко и реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите и тръгна към дома си.

Евдемия спонтанно долепи устни до тези на Халон. Ситуацията, в която бяха изпаднали беше идеална.

Евдемия се завъртя и леко се докосна в тялото на Халон. Въобще не я интересуваха жалките номерца на гнусната Свиня, нямаше никакво намерение да се занимава с тъпотиите му.

Евдемия се доближи до Халон. - Искаш ли да танцуваме?

- Ще я видим тая работа. - изсмя се Евдемия и отиде да си налее бренди.

- Е, пробвайте се, ще видите после кой на кого ще го бута в "гъзарете".

- Пробвай се де, Свиньо проста. Пробвай се. - отвърна Евдемия.

- Да, точно така, Свиньо тъпа - в гроба трябва да се спускаш. И колкото по-бързо се случи това чудесно нещо, толкова по-добре за всички ни.

Евдемия продължи да се смее. - Логиката ти е просто покъртителна, тъпа Свиньо. Не ме интересува какво си правил, аз да ти стана жена никога няма да се случи!

- Тогава ми е много интересно защо смяташ, че трябва да се жениш за мен, тъпако.

Евдемия скръсти ръце. - Не мисля, че ще се случи, курво тъпа. И всичкото злато на тоя свят да ми дадеш пак няма да ти се получи. - отвърна княгинята. - Аз не искам ТЕБ, не златото ти.

Евдемия се засмя. - Свиньо, Свиньо... това никога няма да се случи, съжалявам.

Евдемия се изсмя. - Потопи себе си, Свиньо тъпа. Да се удавиш дано! - изсумтя жената накрая.

Евдемия дойде и поздрави присъстващите без Свинята Каво.