Търсене

Елвира последва Силиа.

- Добре. - кимна Елвира. - И без това отдавна си мислех да отида до таверната да си взема бяло вино. Хайде, да се телепортираме там.

- Нали знаеш, че може да останеш и при мен? - попита Елвира. - Няма да ми е съвсем скучно. И о, божества, трябва да разкарам Зола, докато съм там. Няма да понеса отново да ѝ гледам грозната мутра.

Елвира кимна. - В Кросфайър Муунлайт. - изрече маркизата. - А ти?

Елвира мина да се запише за новото събитие. Поне нищо нямаше да изгуби.

Елвира мина през бойната арена, за да си вземе наградата. Ядоса се, когато се сети, че безразсъдно изхарчи триста хиляди, подведена от малката искрица късмет. Тя грабна чувала и си тръгна. Елвира получава 200 000 злато.

Елвира присви устни. Изобщо не можеше да си обясни случващото се вече. Тя помогна на Силиа да се изправи, след което я отведе до спалня до своята. Остави я да легне и реши пак да ѝ даде отвара. Това изобщо не ѝ харесваше…

- Избързваш. - изрече спокойно Елвира. - Нека първо разберем с кого си имаме работа. Разбирам, че той няма да си спомни, а ти ще помниш, но някак ще се справите. Крисчън също е жертва в тази ситуация.

Елвира беше изненадана. Не се беше замисляла за подобно нещо, но и до сега не знаеше, че такава силна отвара съществува. Маркизата не знаеше как да постъпи. Дори и да отидеше да говори отново с Крисчън, той щеше да продъ…

Елвира беше учудена. Възможно ли беше Крисчън да е бил под влияние на нещо, а не Силиа? - Какво ти каза Мели?

Елвира присви устни и прегърна приятелката си. Явно Мели имаше някакъв отговор и той не беше хубав. - Излей мъката си, до теб съм. - изрече жената. - После ще ми кажеш какво научи от Мели.

Елвира вече се притесняваше. Силиа бе отишла да говори с Мели, но никаква я нямаше още. Маркизата реши да отиде да я потърси и я завари пред входната си врата, обляна в сълзи. - Какво стана? - приклекна Елвира до нея.

Елвира присви устни. - Ще се справиш. - изрече жената. - Ще бъде трудно в началото, но ще успееш да го преодолееш, както си преодолявала всичко досега.

- Не е ли добре да поговориш и с Матилда? - попита Елвира. - Тя може да ти помогне как да продължиш напред.

Елвира забеляза, че Силиа се замисли за нещо. - Сети ли се за нещо?

- Така е. Възможно ли е... баща ти да е намесен? - попита Елвира.

- Това е единствената ни улика. - въздъхна Елвира. - Поведението му изобщо не отговаря на това на Крисчън. Той заподозря Лилит, Нана, Далия и Конър, но не мисля, че е някой от тях.

Елвира кимна. - Знам, че смяташ така. Не можем да разберем защо си виждала него.

Силиа си пое дъх и бавно издиша. - Направих нещо без да те питам. - отвърна тя. - Поканих Крисчън във вилата си и говорих с него. Той е категоричен, че не го е направил той.

Елвира присви устни и седна до Силиа. - Това е самата реалност, Силиа, но не е истинска. - отвърна жената.

Елвира наблюдаваше от няколко часа Силиа. Принцесата не беше помръднала от мястото си, ако не беше мигането ѝ щеше да помисли, че се е препарирала върху канапето ѝ. Жената погледна към непокътнатата ѝ храна. - Силиа, тря…

Елвира се качи обратно в библиотеката и забеляза, че Силиа все още спи. Жената реши да остане при нея, не биваше да я изпуска от поглед.

Елвира кимна и изпрати Крисчън. Не можеше изобщо да си обясни станалото, не можеше и да назове един, който да стори това на Силиа. Маркизата се телепортира обратно в замъка си.

- Някога ще се разбере. Рано или късно, истината има навика да излиза наяве. - изрече Елвира. - Не мисля, че ще разнищим това, колкото и да продължаваме да го говорим. Трябва да вървя, Силиа може да се е събудила.

- Така е, но в лятната ѝ вила си влязъл ти. И там е допуснал някои грешки. Извършителят не познава добре отношенията ви. Силиа известно време е мислела, че си ти, но после нещо ѝ подсказало, че не е възможно. И това е, з…