Търсене

Елвира беше изморена, за да мисли какво му се върти в главата. Тя отпусна глава върху ръката му и затвори очи.

Елвира кимна и реши да остане в леглото на принца. - Предполагам и ти.

Елвира погали лицето му и се усмихна. - Не съм се чувствала по-добре. - уморено изрече тя.

Елвира направо проплака. Тя стисна чаршафа с ръцете си и се надяваше стенанията ѝ да не излязат като виене. Това, което се случваше понесе Елвира по пътя към екстаза и тя не можа да сдържи вика си, когато оргазмът я връх…

Не че не беше доволна, но Афсол ѝ беше обещал нещо малко по-различно от нежен секс. - Беше ми обещал... - изстена тя и го погледна. - Че няма да ме пощадиш.

Елвира стисна очи. Беше толкова хубаво отново да се почувства изпълнена по този начин. Тя се надигна и целуна устните на принца.

Елвира изстена и прехапа устна. Зарови ръка в косите на Афсол и и го притисна към гърдите си. - Чаках... толкова дълго... - стенеше жената.

Елвира тихо изстена. Тя обви врата на Афсол с ръце и отвърна на ласките му. Колко ѝ липсваха тези мигове.

Елвира не успя да скрие задоволството си от този отговор. - О, значи все пак си искал да бъдеш с мен вчера? - изрече тя и прокара ръка по лицето му.

Елвира присви очи. Беше ли спечелила или това беше някаква заблуда? Реши да го предизвика. - Накарай ме. - твърдо изрече тя.

- Напълно. - отвърна Елвира. - Няма да се натрапвам повече.

Елвира стисна ръце в юмруци. Как само ѝ се искаше направо да го убие! Едната презрамка на нощницата ѝ се свлече по ръката ѝ, когато жената се обърна към него. - Ще наредя на Лиса да ми донесе нещата. - изрече Елвира. - Г…

Елвира въздъхна. Край, този съвсем се беше сдухал. - Доста добре. Никакво главоболие, нито гадене, сякаш не се бях почти умъртвила само преди дни. - засмя се жената. - Много ти благодаря за грижите. След като се чувствам…

Елвира беше будна и реши да започне жизненоважна мисия. Щеше да опита за последно да събуди нещо в Афсол и ако не успееше, щеше да си тръгне и никога повече да не се върне. Тя стана от леглото си и по нощница реши да тър…

Елвира кимна и се изправи от земята, сетне тръгна с Афсол и Силиа.

Елвира започна да обмисля варианти как можеше да изнасили Афсол. Щеше да ѝ бъде трудно, той никога нямаше просто да ѝ се остави. Може би трябваше да го натъпче с любовни отвари и да го завърже за леглото му, сетне да спи…

Елвира слабо дочуваше скандалите на останалите. Определено нямаше намерение да се присъединява към тях.

- Права си. - горчиво се усмихна Елвира. - Може и да нямам поводи, ако брат ти започне да се държи нормално. Не помня нищо от престоя си в таверната, чудо е, че не съм налетяла на някой мъж.

- Приготвя. Чувствам се известно време по-добре от тях, после отново ми призлява. Божества, вероятно все още имам алкохол в кръвта. - намуси се Елвира. - Като си тръгнем пак ще пия отвара.

- И аз се надявам на същото, иначе ще види той. - изсумтя жената и започна да разтрива слепоочието си. - Божества, пак се започва. Да му се не знае, за какво ми беше да пия толкова?

- Аз ще ти кажа. - намръщено отвърна Елвира. - Вживял се е в това, което се случи с Борто. Пренася тази глупост в реалния си живот. Той не е изнасилвач, не би постъпил така с една жена, не го разбирам. Ако се е травмирал…

Елвира поклати глава. - Не, няма нужда. - отвърна жената. - Не мисля, че вече ме интересува особено.

Лицето на Елвира се озари от широка, загадъчна усмивка. - Смятам да постъпя като богомолките. Ще отида в стаята му, ще го завържа, ще го изнасилвам цяла вечер, може би и цял ден и накрая с най-голямо удоволствие ще му от…

- Къпах се по-рано днес. - започна Елвира и изражението ѝ постепенно помръкна. - Стоях пред него чисто гола! И нищо. Никаква реакция. Не ми се нахвърли, не ме докосна, сякаш изобщо не съществувах. Гледаше нещо зад мен и …

- А кой друг да е? - намуси се жената. - Вече започвам да си мисля, че историята с Борто го е направила импотентен!