Търсене
1846 поста от Елвира Голдлийф
- Мели, нещо много лошо ce e случило със Силиа и трябва да дойдеш c мен. Огърлицата не e в нея и не можем да я излекуваме по този начин: - отвърна жената:
Елвира ce телепортира във вилата на Силиа нареди на една робиня да доведе Мели.
- Според мен, бъркаш, но не мога нищо да направя: - отвърна Елвира и излезе от всекидневната.
Елвира въздъхна. Нямаше представа какво да мисли, нито какво да стори. Надявам ce да e при някой от останалите просто да е решила да не ходи. He може толкова бързо да ce отказваш от нея-
Елвира поклати глава He мога да го повярвам. Силиа знае какво ще изгуби, не мисля, че би го направила.
Елвира въздъхна. Ами ако баща ти я e заловил? Той нали разположи войници, които да патрулират из Еритос и Кросфайър Муунлайт. Ако ca я хванали?
Може да не Елвира присви устни: He можеше обаче да повярва така, както си мислиш: Знаеш ли изобщо къде е отседнала Силиа след като си e тръгнала? на случващото ce:
Елвира ce чудеше какво от притежанията си да продаде и ce чудеше дали да не даде Зола: Жената смяташе да ce посъветва Афсол преди да вземе крайно решение Тя го завари във всекидневната но изглеждаше сега не беше подходящ…
Елвира дойде да остави врабчето на организаторите Жената беше дала всичко Oт себе си птицата да e добре и да e доволна
Елвира почисти клетката на врабчето, сетне му сложи вода и храна. Поне вече нямаше нужда да ce грижи за него:
Елвира почисти клетката на врабчето и сложи нова хартия на пода на клетката. След това, жената сложи прясна вода и семена на птицата. Оставаше й още ден; врабчето изглеждаше в добро здраве
Елвира почисти клетката на врабчето и сложи ново парче хартия на дъното на клетката. Жената сетне му даде семена, сложи му и прясна вода. He знаеше защо, но заекът беше по- интересен от това врабче:
Зола дойде до замъка на Афсол и почука на вратата: Елвира тъкмо щеше да отива да вечеря; когато чу почукването и реши да отвори: Плю си в пазвата, когато видя грозната си робиня: - Грознице, ти инфаркт ли искаш да докара…
Елвира също реши да си почине Беше будувала цяла вечер и ce чувстваше изморена.
Ще бъдем до тях и ще ги подкрепяме: Ще им помогнем да превъзмогнат това: Елвира обаче знаеше, че на Силиа щеше да и бъде ужасно трудно- Лилит и Далия въобще не ce спираха и надали изобщо щеше да им пука през колко тежко …
Елвира кимна. Така е. Конър не знам какво още би сторил, за да тормози Силиа. Мисля, че я съсипа тотално след това.
Ще ce справим. отнеме много време и ще изрече Елвира бъде трудно, но обгърна тялото на Афсол: Нямам думи за стореното знам, че ще превъзмогнете това. Трябва да ce подкрепяте. Сандреа споделял ли е какво мисли за станалот…
He съм изживяла Елвира седна до Афсол и тежко въздъхна: подобно нещо, но съм сигурна, че е тежко и травмиращо Защо не ги заведеш при Матилда утре? Сандреа ще има нужда:
- Как си? - изрече Елвира отиде до всекидневната тя и приближи Афсол. и въздъхна
Елвира не можеше още да повярва. Конър беше неземен изрод Жената силно ce надяваше този нещастник да умре в адски мъки.
Ще я донеса изрече Елвира: Маркизата изтича вътре и ce върна във всекидневната: Потърси огърлицата и я забеляза на канапето, след което я взе и изтича навън: Тя ce доближи до Афсол и му подаде бижуто. Какво му стана?
Елвира също излезе на двора, но реши че няма право да ce сбогува c малката Розария Жената остана по-близо до Силиа
Елвира бе разбрала какво бе станало. Конър изобщо не ce спираше: Жената откри Силиа Сандреа и присви устни. Вероятно и двамата бяха съсипани. - Поднасям ви искрените си съболезнования: - изрече тихо жената.
Елвира кимна. - Чудесно. Утре може да дойда c теб. може и да имам нужда от нейната помощ за известно време: - отвърна маркизата и двете със Силиа напуснаха стаята й. Ho наистина мисля всичко, което ти казах до сега. Ти н…
Той да продължава да върши какво ли не срещу кого ли не и накрая ще види- изсумтя жената Стомахът й изкъркори: Огладнях, нека отиваме на вечеря:
