Търсене

Елвира съвсем не беше доволна от това по-бавно и нежно чукане. Жената опита да се надигне, но ръцете на Афсол се увиха около тялото ѝ, притискайки го към него. - Защо това? - простена тя.

- Негодник! - изсъска жената. Движенията му отново я понасяха към вълната, което не можеше да прикрие.

- Ще те... убия! - изсумтя Елвира. Жената усещаше как се понася към върха отново и започна да посреща тласъците на Афсол.

Елвира губеше баланса си след всеки тласък, но застана удобно на ръце. - Милата ти съпруга... - изстена силно жената. - съгласна ли е на подобни неща?

- Доста по-малко от това, което изпи ти. - отвърна Елвира и сви рамене. - Ръката ми се плъзна, какво да направя?

- Защо? Не беше ли по едно време твоя мечта да умреш заровен между краката ми? - изсмя се жената.

- Добре, жребецо. Дадох ти малко афродизиак. - малко далеч не бе онова, което изсипа в бутилката с уиски. - Може би малко повече.

- Не знам за какво говориш. - изрече жената. - Знаеш ли какво става? На малкия Афсол му липсвам повече, отколкото на теб. Явно не му харесва да оправя милата ти съпруга и е копнеел за онова, което го е допълвало перфектн…

Маркизата се престори на учудена. - Какво съм направила? За какво говориш? - пое си дъх тя.

Елвира се подсмихна. Кога ли щеше да осъзнае, че това не е обичайното, което се случваше често между тях? Мислите ѝ бързо бяха разсеяни, защото Афсол отново започна да се движи бързо и грубо в нея. Жената стисна очи и до…

Елвира отвръщаше на целувките му и посрещаше тласъците му. Отстрани сигурно приличаха на животни. Нямаше против. Сега искаше само да се чувства задоволена и да се разтапя в ръцете на Афсол.

На Елвира много ѝ харесваше да са по този начин. И без афродизиака щяха да се справят, но щеше да приключи много по-бързо, а тя не бе готова да го пусне толкова скоро.

- Защото си проклетник! - изсъска Елвира, сетне изстена. - Можехме да прекарваме нощите си така, но ти не.

Елвира изстена и се вгледа в лицето на принца. - И милата си съпруга ли оправяш така?

Няколко секунди по-късно, оргазмът връхлетя Елвира. Жената нададе вой и стисна очи, бедрата ѝ трепереха. Маркизата усети как Афсол отпуска захвата си и си пое дълбоко дъх. Тя се обърна и се изсмя. - Толкова ли можеш, жре…

- Да. - проплака Елвира. Афродизиакът явно влияяше добре и на двама им. Жената усещаше как се понася към върха и енергично започна да посреща тласъците на Афсол.

Елвира стисна чаршафа. Стенанията ѝ отекнаха в стаята.

Елвира изстена и опита да се надигне още малко.

Елвира доволно изстена. Не че не ѝ харесваше и така, но искаше нещо много по-различно. Тя се изсмя. - Това какво е? - погледна го тя. - Отново нищо общо с онова, което исках.

- Грубо. - отвърна тя. - Много, много грубо.

Елвира изстена и го стисна за косата. Чувствата ѝ я накараха да стигне дъното. Можеше и да е влюбена в него, но той беше женен, а тя мразеше изневери. Въпреки това обаче, да се разтапя в ръцете му изместваше всички тези …

- Така ли? - повиши тон Елвира. - А на мен трябва да ми харесва идеята да те деля с друга жена, така ли? Аз да си стоя кротко на задника и да не се виждам с други, за да се чувстваш добре, но да нямам правото да изисквам…

- Не знам за какво говориш. - сви рамене жената. - Защо пък трябва непременно да се готвя за теб? Може да очаквам друг мъж.

- А на мен ми омръзна да я гледам! - изсумтя Елвира и тръгна нагоре по стълбите. Трябваше да съблече тази рокля и да облече бельото, което си беше приготвила. Надяваше се Афсол да не се върне обратно при онази дрипла. Же…

- Аз? - отдръпна се Елвира и скръсти ръце. - Ти сам си причини това! Изгони ме, за да може милата ти съпруга да е спокойна. Унизи ме, за да е доволна скъпата ти жена!