Търсене
90 поста от Елвира Голдлийф в „Лятната вила на Елвира Голдлийф“
Елвира също се телепортира в замъка си.
Тя сковано отвърна на прегръдката му. - Добре. - тихо отвърна. - Ще се прибирам.
- Всички ще гледат на него по този начин. Доказателство за една изневяра.
- А ако вече гледам на него по този начин?
- Това не ме прави по-малко виновна, Афсол.
Елвира прехапа устна. - Аз също го искам. - изрече тя и се изправи от мястото си. - Не мога да кажа, че не ме е страх. Това дете е най-голямото ми наказание. Мразя жените, които влизат в чужди семейства и ги разбиват. Са…
Елвира остана без думи. Защо всичко трябваше да бъде толкова объркващо?
- Не ми помагаш. - отвърна тя. - Просто искам честен отговор, нищо друго.
- Не знам какво да правя, затова реших първо да ти кажа. - отвърна тя. - Ти искаш ли го?
- Не ти се сърдя за въпроса. Имаш право да се съмняваш. - отвърна тя. - След Седрик не съм била с друг, а след онзи ден в тази вила, пак не съм се виждала с друг. Твое е.
- До преди няколко дни само се съмнявах. Вчера говорих с Мели и няма съмнение. - отвърна маркизата. Не можеше да разбере какво му се върти в главата. Изражението му изглеждаше толкова спокойно, че я влудяваше.
Елвира разтърка чело. Сякаш ако го повтореше още веднъж щеше да стане повече истина. - Бременна съм. - повтори тя.
Елвира тежко си пое дъх. - Няма време за търпение вече, Афсол. Бременна съм.
Елвира се намръщи. - Тя също е замесена, макар и не по този начин. - Ще трябва скоро да намериш решение на ситуацията с нея.
Елвира въздъхна. Защо изглеждаше толкова доволен, проклетникът? - Не си мисли, че съм те извикала тук, за да повторим онзи ден. - изсъска тя.
Елвира се телепортира във вилата си и побърза да изгони Зола без много да я гледа, че кой знае какво можеше да стане. Надяваше се бележката ѝ да е стигнала до Афсол.
Елвира надигна глава и изсумтя, когато видя, че наистина си е тръгнал. - Проклетник. - изсъска жената и отново легна. Имаше нужда от още сън.
- Хубаво, махай се. - отвърна Елвира и се обърна на другата страна. - Милата ти съпруга и без това сигурно се е поболяла от притеснение.
Елвира измънка нещо и леко вдигна глава, но все още не бе отворила очи. - Какво искаш?
- Да. - уморено отвърна жената. Афсол легна до нея. Дишането им беше тежко, телата им бяха потни и лепкави. Маркизата искаше да се изкъпе, но не мислеше, че има сили за това сега.
Елвира усещаше, че отново е близо до края и се опитваше да потисне чувството, защото не беше съвсем сигурна дали Афсол нямаше да я изиграе пак. Накрая стана непоносимо и тя се отпусна, след което изпищя. Тялото ѝ се разт…
Елвира стенеше силно. Надяваше се Афсол вече да ѝ позволи да свърши. - Моля те, не спирай пак. - изстена тя.
Елвира съвсем не беше доволна от това по-бавно и нежно чукане. Жената опита да се надигне, но ръцете на Афсол се увиха около тялото ѝ, притискайки го към него. - Защо това? - простена тя.
- Негодник! - изсъска жената. Движенията му отново я понасяха към вълната, което не можеше да прикрие.