Търсене

Катрин реши да си налее нещо по-силно. Искаше да се отпусне малко, чувстваше се ужасно нервна. Тя си наля коняк и побърза да се върне при Силиа и Розан. Изглежда другите не знаеха какво бе станало и така беше по-добре. Н…

Катрин побърза да извърне глава, когато видя какво стори Каво. Божества и подобни сцени ли щяха да връщат ужасния спомен? Момичето си пое дълбоко дъх и бавно издиша.

На Катрин изобщо не ѝ се нравеше идеята да дойде на това събиране, но нямаше как. Не искаше да кара Силиа и Розан да останат в замъка с нея, нито искаше да е съвсем сама. Момичето вяло поздрави присъстващите, след което …

Катрин се надигна от земята и помогна на Силиа с масата. Оставиха я на мястото ѝ, след което момичето прегърна принцесата. - Благодаря, че си тук, Силиа. Нямаше да мога да се справя с нищо без помощ. - изрече тя. - Ще от…

- Той... остана. - проговори Катрин без да вдига поглед от ръцете в скута си. - Не ме гледаше със съжаление, нито искаше да знае какво точно се е случило. Изглеждаше виновен. И това я ядосваше още повече. Тя обвиняваше и…

Катрин седна на пода. Не беше толкова гневна, но беше изморена.

Катрин отново извърна глава от срам. - Вече го направи. - отвърна тя.

- Но не можеш. - изрече тя и го погледна.

Катрин затвори очи за миг. Чувстваше се гневна. - Защо? Нещо щеше да промениш ли? Тя избухна. Натрупалият се гняв в нея заради тази несправедливост най-сетне излезе на повърхността. Момичето захвърли чашата си на земята,…

Момичето извърна глава от срам. Не можеше да погледне Дейвид в очите. Защо се беше появил?

- Наистина съжалявам за думите си. Предполагаше колко е наранена Силиа от отдръпването на останалите. Самата тя също ѝ бе обърнала гръб и въпреки това, принцесата ѝ помагаше. Очите на момичето се насълзиха и тя отпи от ч…

- Мислех, че го казвам, за да ти помогна. Дори не поставих под съмнение ситуацията. - отвърна момичето.

Катрин се вгледа в Силиа за момент. Нещо я накара да си спомни онзи ден на брега, когато бе убила онова чудовище и откри Силиа лежаща на брега. Тогава ѝ се развика и ѝ каза да се подложи на лечение заради опиума. Беше ѝ …

- Как ще допусна някого близо до себе си отново? - отпи още една глътка от чая.

- Погледни времето навън. Вчера беше мрачно, днес пече слънце. Всичко се случва, както трябва. Светът не спира, не спрях и аз. - отвърна момичето и отпи от чая си. - Кога спираш да мислиш за това?

Катрин снощи бе успяла да поспи, благодарение на отварата, която ѝ оставиха. Днес вече прекрачи прага на стаята си, която бе започнала да се превръща в нейна клетка. Бяха закусили в трапезарията, а след това се оттеглиха…

Думите на Силиа я разтърсиха. Момичето се приведе напред и опря глава в рамото на принцесата. Сълзи потекоха от очите ѝ. Тя се разтрепери и изхлипа.

Очите на Катрин се насълзиха. Не искаше да живее със спомените за станалото. - Не го ли преживя?

Катрин леко бе извърнала глава. Изпитваше срам. - Става ли по-лесно? - попита накрая тя.

Катрин не беше сигурна, че може да яде, но макар и да не искаше да признае, трябваше да се храни. Силиа ѝ носеше по нещо, но момичето изобщо не докосваше храната. Тя с усилие се надигна да седне в леглото, след което взе…

- Не искам да ме вижда така. - изрече Катрин.

Катрин поклати глава. Не искаше Дейвид да пострада, но и не искаше да узнава какво бе станало с нея. - Не искам да знае. Не искам да ме вижда.

Катрин застина на мястото си. Хлипанията замряха. Сълзите спряха. Тя отново започна да се взира в една точка известно време. - Не. - проговори накрая.

Катрин се надигна леко и се обърна по гръб на леглото. Сълзи още се стичаха от очите ѝ. - Каза, че се казва Иан. - започна момичето и стисна очи. - Заради Дейвид... Трябва да му предам съобщението, че Иан го търси.

Катрин продължи тихо да хлипа. Мехлемите я караха да усеща някаква приятна студенина.