Търсене

Катрин дойде до мястото, на което се чакаха съотборниците ѝ и изпищя, когато настъпи нещо. Погледна в краката си и едва не повърна. Върху другия ѝ ботуш бе полепнала странна, бяла течност. С треперещи ръце, Катрин взе пе…

- Благодаря! - изрече Катрин и последва Крисчън. Дейвид и Каво можеха и сами да се приберат.

- Така е. По-добре да се прибираме. - изрече Катрин. - Вероятно следващия път като дойдем, пак ще попаднем на нещо откачено.

- За сега, може би. - изрече Катрин. - Вероятно е по-добре да спрем до тук.

Катрин поклати глава. - Не питаш когото трябва. Аз също нямам представа какво трябва да правим, задачата бе просто да посетим това изоставено от боговете място. Поне карта да ни бяха дали.

Катрин въздъхна и разтърка чело с ръка. - За съжаление. Това кралство изобщо не върви на добре.

- Думите му за нищо не минават. Пълни небивалици излизат от устата му и ме съмнява някой изобщо да му вярва.

- Ще ни помислят за още по-луди. - засмя се Катрин.

- Честно казано, разказът ни ще звучи все едно сме се надрусали. Просто чудесно. - въздъхна Катрин.

- Не искам да подхващам темата, но дори и опиумът, който Силиа взимаше няма да ни изтрие спомените.

- Опасявам се, че нищо няма да е в състояние да ни помогне да преживеем подобно нещо. - въздъхна Катрин.

- А може би не. Вероятно щяхме да изпитаме още по-голяма лудост от тази.

Катрин въздъхна. - Да, по-добре да се подложим на някаква терапия, която ти изтрива паметта.

Катрин се засмя. - Нямам представа. Когато свърши събитието и се съберем на някое парти, ще разкаже.

- Той си гледа кефа в някаква магическа гора. Сигурно е много по-хубаво и вълнуващо от това проклето място. - изсумтя Катрин.

- Един милион даже е малка награда за всичко, което ни се случва тук. Небивали глупости и Каво. - изсъска Катрин.

Катрин въздъхна. - Нищо полезно няма да намерим по тези земи, само пълни ненормалщини. - изрече тя.

- Ама да, направо са "мъжки" работи. - изсумтя Катрин. - Няма нищо такова и никога не би имало.

- Ако Евдемия е долна, не знам как бихме могли да определим Каво. - изрече Катрин и после погледна към господаря на коне. - В някой момент ти ще се явиш на небесата, Каво, ако продължаваш с глупостите си.

- Има си права, Каво. Всяка жена в Еритос си има. - изрече Катрин.

- Определено. - изрече Катрин. - Евдемия не е толкова луда, че да се съгласи на подобно нещо.

- Сравнително лесно за побеждаване и сравнително лудо. - въздъхна тежко Катрин. - До сега сме открили едно писмо, което беше пълна простотия!

- На нас също. - изрече Катрин и въздъхна. - Нямаше никаква друга информация.

- Стига с тия глупости! С нищо няма да са ни полезни тези чушки, нито каквото и да е по тези земи, очевидно.

Катрин извъртя очи. - Все едно, вероятно пак ще е някоя простотия.