Търсене

Катрин продължи да куца към дома си. Искаше да се прибере, само това.

Катрин изобщо не чуваше какво ѝ говорят. Розан и Силиа ѝ помогнаха да се облече, но момичето сякаш изобщо не беше там. След като ѝ помогнаха да се изправи, Катрин се подпря на стената и започна да върви напред.

Катрин леко отвори очи. Момичето отначало не знаеше къде се намира, но след като се огледа, тя си спомни за случилото се по-рано. Тя се обърна на една страна и повърна. Болката се завърна, напомняйки ѝ за ужаса, който бе…

Ушите на Катрин заглъхнаха. Виеше ѝ се свят. Не разбираше кой е този мъж, нито какво общо имаше с Дейвид. Тя не можеше да държи очите си отворени повече.

Катрин продължи тихо да хлипа. Слабините ѝ пулсираха от болка. Тя искаше да се прибере, само това.

Катрин изпищя през парцала. Сълзите тръгнаха да се стичат отново по лицето ѝ. С какво бе заслужила това?

Катрин застина. Хлипанията ѝ излизаха заглушени през парцала в устата ѝ.

- Не! - извика момичето и се опитваше да пропълзи нанякъде. - Не!

Катрин плачеше и дишаше тежко. Поне това бе приключило бързо. Момичето си пое дъх. - Моля ви, искам да се прибера. - подсмръкна тя.

Катрин извика и заплака по-силно. Болеше я ужасно, знаеше, че нещо не е наред.

Катрин не знаеше какво да направи. Не искаше да умре, но и не искаше да бъде насилена. - Моля ви, спрете! - извика тя.

Катрин с треперещи ръце измъкна връзките и му ги подаде. - Моля ви. - изхлипа тя. - Имайте милост.

Катрин стисна очи и изхлипа. Всичко друго, не и това. Тя съвсем леко обърна глава и забеляза, че Иан сваля бельото си. - Не! Моля ви, не! - извика тя, но не посмя да помръдне.

Катрин започна по-силно да хлипа. Сълзите се стичаха по бузите ѝ. Ръцете ѝ още по-силно започнаха да треперят. Тя свали и долната част на роклята си, оставайки по бельо.

Катрин изхлипа. - Моля ви... На никого няма да кажа за това, пуснете ме. Ще предам съобщението ви. - примоли се тя.

Катрин стисна очи и с треперещи ръце започна да разкопчава връзките на роклята си. Горнището падна и тя прикри гърдите си с ръце.

Катрин изхлипа. Не искаше нищо лошо да ѝ се случва. - Не. - отвърна плахо тя. - Моля ви...

Катрин извърна глава. Цялата трепереше от страх. - Моля ви... - очите ѝ се напълниха със сълзи. - Ще предам съобщението ви, не ме наранявайте, моля ви.

Катрин си пое дъх. Какво искаше този от нея? - Какво съобщение? - с разтреперан глас попита тя.

Катрин се бе уплашила. Какво искаше този от нея? Златото ѝ ли щеше да вземе? - Ще ви дам колкото злато имам. Моля ви, не ме наранявайте. - с треперещ глас изрече момичето.

Катрин бе излязла на разходка из квартала. Тя оглеждаше улицата, по която минаваше. Тук наистина не минаваха много хора, което бе наистина жалко. Момичето продължи да се разхожда, после щеше да мине през пазара и да се п…