Търсене

Лилит се засмя. Името звучеше познато, но не можеше да се досети от къде. "Опази боже. Горкото дете, което ще има за съдба Силиа да му е майка."

"Хлапе?", учуди се Лилит.

"То си е винаги.", сви рамене Лилит. "Не го знам защо ѝ обръща внимание все още."

"Причината е, че е Дърво и той дълбоко в себе си го знае, затова не вижда причина да ѝ поднася подаръци.", изсмя се Лилит.

Лилит се засмя. "Не съм сигурна дали не се виждат, когато не присъстват на партита, но най-често го кани, когато се засекат тук.", отвърна тя. "От друга страна, мисля че му е доста сърдита задето той ти подари имение на …

"Не мисля, че може, но тя вероятно вярва, че може и да е.", отвърна Лилит.

Лилит се изсмя. "Е, Дървото отчаяно се опитва да запази вниманието му. Не ѝ харесва евентуална конкуренция да се навърта наоколо."

"Е, ще ѝ свикнеш на глупостите.", изрече Лилит. "Така се държи с жените около Крисчън."

"Тя си е и такава, да.", изрече Лилит и се обърна към Крисчън. "Още повече хора осъзнават ужасния ѝ характер, защо само ти не можеш?"

"Типичното.", сви рамене Лилит. "Опитвам се да му кажа, че няма нужда от онова Дърво Силиа, но той отказва да го приеме."

Лилит въздъхна. "Опитвам се да му влея малко акъл, но той отказва да се вслуша в думите ми.", отвърна жената.

"Казах ти, че няма конкретен човек.", отвърна Лилит. "Просто ти е нужна някоя по-ведра и жизнерадостна от това Дърво."

"Не? Кога съм ти слагала думи в устата? Аз просто се опитвам да те накарам да осъзнаеш, че нямаш нужда от това Дърво."

"Несъмнено компанията на Дървото ще доведе до някакъв вид лудост. Даже мисля, че си започнал да се разболяваш нещо, за да я предпочиташ и защитаваш толкова."

"Аз нямам нужда от лечение, но ти ще имаш, ако продължаваш да се занимаваш с Дървото.", изрече Лилит.

"Нямам конкретни препоръки, просто знам, че Силиа далеч не е най-доброто, което можеш да имаш. Красива е, спор няма, но красотата ѝ ще се изпари, ако продължава да я съсипва с ревове.", изрече Лилит. "Не виждам и какво т…

"Да ти отворя очите за това Дърво, но ти явно искаш да ги държиш плътно затворени.", въздъхна жената. "Тя не си заслужава, нямам представа какво намираш толкова в нея като на тоя свят съществуват доста по-добри жени от н…

Лилит въздъхна. "Дървото отново ли ти прави нещо? Не разбирам как не виждаш проблем в нея."

"Съмнява ме.", изрече жената. "Не виждам причина да я защитаваш. Ако по-скоро се осъзнае, че за нищо не става, може и все още да има шанс да се усъвършенства в бъдещето."

"Подобни впечатления е оставила във всички, не само в мен.", изсмя се жената. "И как няма, надали е решила да се промени и научи на нещо."

"Ама естествено.", извъртя очи Лилит. "Госпожица Дърво изобщо не ти влияе добре."

Лилит сви рамене. "Там където искаш да отидеш.", отвърна тя.

Лилит се засмя. "Камъкът е съвсем безопасен. Позволява телепортация между Еритос и Кросфайър Муунлайт, може да питаш Беатрис и Далия."

"Защо не би предпочел друг превоз? С този камък за телепортация става доста по-бързо.", изрече Лилит и показа камъка.

"И защо така?", вирна вежда Лилит.