Търсене

"Вместо да се занимаваш с тази бабичка, по-добре насочи енергията си към това да спечелиш доверието му.", намигна ѝ Лилит. "Вероятно ще бъде трудно, но няма да е невъзможно."

"Има ли смисъл вече да се занимаваш с тази бабичка? И без това няма да я видиш повече.", изрече Лилит. "Вече живееш във вероятно прекрасно имение, наслаждавай се на това и остави дъртата чанта да си злобее."

Лилит се учуди. "И защо?", изрече тя. "Изобщо не разбирам какво се върти в главата му."

"Има познати, но не знам какви са. Арус е по-навътре в елитното общество сякаш.", отвърна Лилит. "Той със сигурност ще ти помогне, даже би могъл да стане и първият ти клиент. Сигурна съм, че би платил, за да бъде с теб."

Лилит въздъхна. "Жалко, не познавам почти никого в Кросфайър Муунлайт. Защо обаче питаш него? Попитай Арус, той сигурно ще бъде по-благосклонен да ти даде списък с влиятелни клиенти.", отвърна жената. "Сигурна съм, че по…

Лилит се засмя. "Това е хубаво. Дано е започнал да осъзнава, че тя за нищо не става и не му трябва.", отвърна жената.

Лилит въздъхна тежко и се плесна по челото. "Идиот. Пълен идиот.", изрече жената. "Как пък няма да си намери интересна жена, а ще се влачи след това Дърво."

"Не ти и трябва да я каниш.", изсмя се Лилит.

Лилит въздъхна. "То как и да го покаже с това Дърво наоколо. Я си е отворил устата, че иска нещо подобно, я тя е скочила на бой."

Лилит сви рамене. "Защо не?", изрече тя. "Красива си, имаш хубаво тяло, защо да не прави секс с теб? Малко е странен, но сме му свикнали вече."

"Цената е доста за просто отърваване от някаква бабка.", засмя се Лилит и ѝ намигна. "Нищо ли няма между вас?"

Лилит се засмя. "Дано не е и последното.", изрече жената. "Заслужаваш хубави неща, несъмнено."

Очите на Лилит се разшириха от изненада. "Осемстотин милиона?", извика жената, за да я чуе и Силиа. "Много е, но за него сигурно не е нищо. Браво на теб, успяла си да му влезеш под кожата, за разлика от някои други твари…

"Еха!", възкликна Лилит. "Сигурно е много скъпо."

Лилит още повече се учуди. "Не е далеч от имението на Арус?", изрече тя. "Това значи, че къщата ти се намира в елитния квартал? Божества, как успя?"

Лилит се усмихна, но остана доста учудена от думите на Нана. "Чакай, какво?", възкликна жената. "Как така в Кросфайър Муунлайт? Ти не си вече в имението. Какво стана с къщата ти тук?"

Лилит въздъхна. "Явно никога няма да мога да разбера тези небивалици. Както и да е.", изрече Лилит и отиде да си налее още вино.

Лилит се усмихна. Разбира се, че беше хубав човек. Жалко, че някои изобщо не го разбираха. "И все пак, почти едно и също е.", изрече Лилит. "Или ти имаш предвид, че само тези, които си изнасилил трябва да се омъжат/оженя…

"Много странни разбирания имаш, Каво.", засмя се Лилит. "Аз спах и с теб, това по никакъв начин не ме прави твоя жена."

Лилит се засмя. "Но Халон няма как да стане "булка" на дракона ти, Каво.", отвърна жената. "И да, това го знаем. Другите неща, които твърдиш не сме ги виждали, нито чували.“

Лилит въздъхна. Едва сдържаше смеха си вече. "Наистина много интересно как ние не научаваме за подобни неща. Тук клюките се разрастват бързо, няма как да ни пропуснат."

Лилит се учуди. "И как Евдемия ни е излъгала по-точно?"

Лилит се засмя. "Добре де, да приемем, че думите ти са истина. Защо тогава Евдемия още не ти е жена?", вирна вежда Лилит. "Щом няма права и това, което казваш трябва да се случи, защо не се е случило още?"

"Никой не те задължава да правиш това.", изрече Лилит. "Пък и така както е тръгнало, Евдемия няма да се съгласи."

Лилит се засмя. "Наистина не разбирам. Как така ще искат да натресат на някакъв клетник такава като Евдемия?"