Търсене

Лилит беше учудена. "Как така заради нея си изгубила дрехите си? Тя ли ти запали къщата?", изненадано попита жената.

"Това е хубаво, да.", кимна Лилит. "Дано наистина не ти се налага да се връщаш отново в онази къща. Не че не е хубава, но спокойствието е съвсем различно нещо."

"Не мога да кажа.", изрече Лилит. "Не се интересувам от богатствата му."

"Не бих казала, но къща като неговата би бил твърде скъп подарък за просто сексуални отношения, ако трябва да бъда честна.", изрече Лилит.

Лилит въздъхна. "Честно казано, дори и да имахте някакви отношения, не знам дали би сторил подобно нещо.", сви рамене Лилит.

Лилит се засмя също. "Разбира се, че не изпитва нищо към него.", отвърна Лилит. "Той е негов бодигард, не мисля, че би ти позволил да сториш нещо такова с Арус."

"Не съм сигурна, че Крисчън би ти позволил да се омъжиш за Арус дори и Далия да я нямаше в картинката.“, изрече Лилит. "Дано си намериш някой подходящ скоро."

Лилит въздъхна. "Това вече не знам как можеш да го постигнеш. Не познавам богаташите тук, не знам кой би бил способен да ти осигури подобно жилище.", отвърна Лилит.

"Правилно. Този луд не заслужава да се разхожда по тази земя."

"И как да става с тези четири сантиметра пенис.", въздъхна Лилит. "Хубаво е, че си се отървала навреме. Не знам и хората колко вярват на глупостите му."

"Разбира се, че не си заслужава!", изрече Лилит. "За какво ти е такъв недъгав идиот, дори и най-богатият в кралството да беше?"

Лилит въздъхна. "Как бихме могли да знаем, че точно за него ще се лепнеш?", изрече жената. "Защо просто не избяга след като го видя на какво прилича? Защо си се унизила така?"

Докато чакаше удобен момент да закачи Силиа, Лилит се доближи до Нана. "Извинявай, но ти наред ли си?“, попита жената. "Снощи бях в една таверна. За съжаление, видях онзи идиот Пейтън там. Беше се напил и се хвалеше наля…

Лилит се изсмя, когато видя Силиа. По-късно щеше да я изкара извън нерви като ѝ съобщи, че Нана се е върнала в имението.

Лилит дойде на партито и поздрави присъстващите. Учуди се, че Силиа още я няма.

Лилит се телепортира в Еритос и влезе в бойната арена, сетне се записа за новото събитие.

Лилит извъртя очи. Явно слуховете, които се носеха за Крисчън не бяха чак толкова истински. Вместо да последва красивата лисица и да си намери нещо по-добро, той се занимаваше с онова Дърво. Жената сви рамене и се телепо…

"Помогни на горката Нана, вместо да се занимаваш с на Дървото глупостите. Сега е решила да се прави на лейди Моника явно, за да ти привлече вниманието."

"Винаги ли трябва да нагрубяваш хубави жени и да се занимаваш с онова Дърво?", скръсти ръце Лилит. "Горката Нана."

"Бабата е с ментални проблеми. Някой да ѝ обясни, че не може да държи сметка на хората за това какво ще правят в домовете си."

Лилит се обърна към Крисчън. "Просто помогни на момичето. И без това смъртта вече чука на прага на бабето. Какво, ако дойде малко по-рано?"

Лилит се изкикоти тихо. "Просто помогни на момичето, нищо няма да ти коства.", обърна се тя към Крисчън.

"Много си странен. Няма да убиеш бабата, но няма да позволиш и на Нана да го стори сама.", изрече Лилит.

"О, моля ти се. Нима трябва да търпи тормоза на онази бабичка?", намеси се Лилит в разговора. "Онази не спира да ѝ търси сметка за това как ходи в собствения си дом, също се е опитвала да я излага и на публично място. Ба…

"Тая съвсем се е обсебила.", въздъхна Лилит. "Да, добре ще е да се отървеш по-бързо от нея."