Търсене

"Това е жалко.", сви рамене Лилит. "Но пък ще имаш и друг шанс да я вземеш." Лилит реши да си ходи. Преди да тръгне, тя потупа Крисчън по рамото. "На прав път си. Дървото не ти е нужно изобщо.", изрече тя и се телепортир…

"Защото се опита да се отърве от някаква изкуфяла бабичка? Стига глупости, дъртата прекаляваше."

"Аз нямам нищо против, скъпи. С Нана можехте и да си паснете, стига да не ти беше отнела енергията. Жалко."

Лилит въздъхна. "Не съм сигурна нарочно ли го правиш или многото прекарано време с Дървото те е развалило, но всички забелязахме колко се мръщи на историята с имението на Нана."

"Нямам лични несгоди. Опитвам се да ти помогна, но ти отказваш.", отвърна Лилит. "То може и да не се налага вече де. Дървото сигурно си края на живота си ще се сърди.", изсмя се жената.

"Знам ли.", сви рамене Лилит. "Може и да се намери жена, която приятно да те изненада, за разлика от Дървото."

"Какво очакваш да ти предложи една жена? Нима дамите в Кросфайър Муунлайт не могат да се конкурират с Дървото?", вирна вежда Лилит.

Лилит се намуси. "Ще спреш ли с това "например"?", изрече тя. "Няма конкретна, но в този свят има много жени, които са по-добра компания от любимото ти Дърво."

"Не е казано, че трябва да мислиш за мен. Знам, че няма да го сториш.", въздъхна жената. "Дойде ти времето да си намериш по-добра компания от госпожица Дърво."

Лилит се засмя. "Е, ако имаше желание, сигурно щеше. Но пък така сигурно е по-добре и за двама ви. Ще спреш да мислиш за нея като се отдалечите.", намигна му тя.

Лилит се засмя. "Мисля, че за Дървото си в същината на проблема."

"Много интересно. Щом Нана се почувства обидена - ще го преживее, но ако Дървото е обидено искаш да му помогнеш?", изрече Лилит. "Да, онова, което Нана ти стори действително не е хубаво, но Силиа прекалява."

Лилит се изсмя и се доближи до Крисчън отново, сетне си наля вино. "Защо не ѝ потърсиш сметка за ужасното ѝ отношение спрямо Нана? Момичето се чувства обидено от Дървото.“

"Стига глупости!", скръсти ръце Лилит. "Нищо невярно не съм казала за нея."

Лилит се обиди. "Аз? Да настройвам някого срещу Дървото?", учуди се жената. "Че кого настройвам?"

"Сигурно.", изсмя се жената. "Но си е точно така. Готова е да се скара с всяка, която се навърти около теб."

Лилит се засмя. "Ти виждал ли си я някога в настроение? Винаги се мръщи по тези партита и гледа изпепеляващо всяка жена, която те наближи."

Лилит се доближи до Крисчън. "Е, какво става с теб и Дървото? Хич не ти е обърнала и капка внимание."

"Тогава трябва да го поздравим за саможертвата му.", засмя се Лилит.

"Е, а, де и аз това искам да разбера. Не разбирам какво го привлича в нея, че не я е зарязал още."

"Казах ти защо е така.", изрече Лилит.

"Не знам.", въздъхна Лилит. "Той и с мен така се държи. Не знам защо мисли, че същество като Дървото е по-добра компания, като не е."

Лилит ядно въздъхна. "Явно е само такъв към онова глупаво Дърво, а то въобще не го заслужава. Не го знам какви ги върши вече. Купи ти къща, не си грозна, даже напротив, не го разбирам."

Лилит се усмихна. "Радвам се, че си ме послушала. Казах ти, че ще ти помогнат.", изрече жената.

Лилит се засмя. Името звучеше познато, но не можеше да се досети от къде. "Опази боже. Горкото дете, което ще има за съдба Силиа да му е майка."