Търсене

"Несъмнено.", изрече Лилит. "Лек ден и на теб!" Жената си взе довиждане с Нана и тръгна към имението на Арус.

"Опази боже!", засмя се Лилит. "Не знам какво я прихваща, не ме и интересува особено сега. Между другото, не смятам да идвам повече на пазар. Скучно е с тези двете, определено."

Лилит се засмя. "И преди съм ти казвала, че прави това с всички жени, които се въртят около Крисчън.", отвърна Лилит. "Не знам за какво ѝ са строители, но ще се разбере с времето."

"Нищо. Определено е странно.", сви рамене Лилит.

Лилит се изсмя. "Точно ти, госпожице Дърво, трябва да говориш за това. Може да получиш малко опит, насоки и други неща.", изрече Лилит, сетне усмивката ѝ изчезна. "Мен и... Крисчън ли каза? Уау, никога не съм чувала да г…

"Нямам против сношаване с други същества, стига да се справят добре.", изрече Лилит. "И ето - ти също си нормална. Не разбирам наистина какъв е проблемът на това да се говори за секс. Какво толкова? Всички го правят."

"Може и да е една идея по-добре от Силиа, но пак не е нищо особено.", въздъхна Лилит. "Не разбирам какво им пречи на хората по тези земи да говорят за секс свободно. Ще кажеш, че кой знае какво толкова правят."

Лилит се засмя. "Приятелка е на Силиа, колко мислиш, че е нормална? Точно същата сдуханячка е.", отвърна червенокосата жена.

"Защото са смотани.", въздъхна Лилит.

Лилит се засмя. "Каквото и да е станало, все тая. Този идиот напълно си го е заслужил."

"Научихме доста по-късно.", въздъхна Лилит. "Поне си се отървала от него, предполагам."

Лилит сдържа смеха си. "Все още не мога да повярвам, че си се забъркала с този ненормалник.", въздъхна тя.

Лилит сви рамене. "Според мен, няма. Може би е по-хубав подарък от цветя, но далеч не е хубав като еротично бельо или скъпо бижу."

"Каква стойност биха имали някакви дървени парчета?", извъртя очи Лилит. "Това са пълни глупости и загуба на време."

"Секс звучи много по-забавно от редене на пъзели, но ти няма как да знаеш това, госпожице Дърво, тъй като никой не ти обръща внимание.", присмя се Лилит.

Лилит продължи да се смее. "С пъзели се занимават предимно деца."

Лилит се засмя. "Елвира, на колко си? На 5?"

Лилит дойде на пазарската улица и поздрави Силиа.

Лилит си тръгна.

"Ще се наложи да свикнем май.", въздъхна Лилит. "Онези двете си тръгнаха, да си вървим и ние?"

"Това с детето също не го разбирам. За какво му е да гледа детето на Моника, като нито тя, нито баща му го искат?", сви рамене Лилит. "Вече не съм сигурна, че и той самия знае какво иска."

Лилит сви рамене. "Нямам представа, но наистина не мисля, че това е причината. Ако беше, Арус щеше постоянно да пили на Далия, със Силиа имат дълга и остра вражда."

"Не мога да потвърдя. Познавайки я не би се оплаквала, щеше не теб да се прави на интересна.", засмя се Лилит.

"Вярно, глуповата е, но не мисля, че чак те мрази. Пък и не е човек, който ще настоява друг да те нарани, ако няма съвсем основателна причина.", изрече Лилит.

"Хем ти помага, хем иска и да ти навреди, ако използва устройството за това.", изрече Лилит.