Търсене
915 поста от Дейвид Грейвс
Дейвид дойде до бойната арена, за да провери какво ще е новото събитие. Мъжът присви устни. И изброените не бяха особено нормални, но бяха далеч по-нормални от животните тук. Той се записа, с когото и да се паднеше нямаш…
Дейвид дойде да си вземе наградата за участие в това събитие. Поне спечели нещо от него. Дейвид получава 200 000 злато.
Дейвид мина през бойната арена и се записа за новото събитие. Поне нямаше да се занимава с животни.
Дейвид влезе в арената за двубои, за да си вземе наградата за участие в уникалното събитие. Мъжът беше видял по-големи животни и от тези, които живееха в Еритос. Организаторите му връчиха чувал със злато и Дейвид си тръг…
- А, да, това странно нещо, което не разбирам съвсем, но не е и моя работа. - сви рамене Дейвид. - Е, няма да ви губя повече времето. Пожелавам ви лек ден. Мъжът отново използва камъка си за телепортация и се върна в Ери…
- То не знам има ли много за разказване. Почти през цялото време е студено, имаме дракони, прехранваме се чрез лов или участия в събития. От време на време се организират събирания, на които животните се изпокарват защот…
- Както ви казах, просто се намирам на приказка. Наистина не знам какво бих могъл да питам една куртизанка или съдържателка на публичен дом. - сви рамене Дейвид.
Дейвид се засмя. - Или не желаете да ме чуете или не ме разбирате. Не желая да бъда обслужван, просто си чеша езика. - отвърна мъжът. - Значи все пак се продавате. А защо толкова скъпо, ако не е тайна?
- И все пак. Ще изгубя още малко от времето ви и после си тръгвам. - изрече Дейвид. - И вие ли се продавате в този публичен дом?
- Характерът им, предполагам. Не съм бил с лисица, не мисля, че бих искал.
- Човек е. - отвърна Дейвид. - Лисиците не изглеждат особено приятни.
- Вероятно, макар че... по-добре не. - въздъхна Дейвид. - Не разбирам. Има моменти, в които искам да я прегърна и такива, в които просто да увия ръце около шията ѝ и да я удуша.
- Просто не искам отново да ми върти някакви номера или да ми вдига скандали от нищото. Бяхме се паднали в отбор да гледаме един заек заедно и лудата го сготви, за да ми го върне. А нямаше нищо такова!
- Странната ѝ ревност бе причината в момента да прекратим отношенията си, иначе не е лош човек. - въздъхна Дейвид. - Просто вече ме е страх каква би била реакцията ѝ, ако има каквато и да е жена в живота ми.
- Не твърдя, че са болни. Дано никога не бъдат. - изрече Дейвид. - Просто не ми харесва самата мисъл, съжалявам.
- Не, много добре си се справям даже. - отвърна Дейвид леко обиден. - Не харесвам особено много разкрепостени жени и куртизанки. Нямам нищо против това как изкарват хляба си, но някак не ми харесва мисълта да знам, че са…
- Имаме общ кръг от приятели, няма как. А относно Лилит и господаря ви, не знам какво да кажа. Тя е достатъчно луда, не бих се учудил. - сви рамене Дейвид.
- Личи ви. Затова не само Валдора, но и Еритос научиха, че Каво е убил три елфки заедно с коня си. - изрече Дейвид. - Не, не съм женен, но това не ѝ пречи да си измисля простотии и да ми съсипва нервите.
- Не, благодаря! А за мъжете съвсем. - изрече Дейвид. - Една луда достатъчно ми пили на главата с ненормалните си внушения, не ми трябва още повече.
Дейвид се засмя. - А, защото хич не сме. Той си знае своето и прави каквото си иска. - отвърна мъжът и отново се изсмя. - Да се държи нормално? Няма как, бил е в лудницата даже.
- Ако продължи да идва ще останете без работнички. - изрече Дейвид. - Ненормалникът е бил достатъчен.
Дейвид се погнуси. - И това беше начинът? Да ги изпратите на сигурна смърт?
Дейвид отново въздъхна. Тази явно наистина не разбираше какво му говори. - Тук ме телепортира проклетият камък за телепортация. Изглежда нямате езера, жалко. - сви рамене мъжът. - Чух, че онзи ненормалник Каво е бил тук.…