Търсене

Дейвид дойде на мястото, където се срещаха и се учуди, когато видя някакви ботуши. Мъжът забеляза парче пергамент и го прочете, след което сви рамене и реши да си върви. Това приключение и без това беше достатъчно откаче…

На Дейвид му омръзна да слуша глупостите на Каво, пък и Катрин и Крисчън май си бяха тръгнали. - Това изобщо не е така, Каво. - изрече мъжът. - Но колкото и да ти обяснявам, никога няма да разбереш. Дейвид прибра нещата …

Дейвид се засмя. - Е, нали няма права? Кой ще ѝ разреши да те съди, ако няма права? Логиката ти пак се пропука. - продължи да се смее мъжът.

- Такъв бог не съществува. И щом никой няма да я пита, защо тя все още не ти е станала съпруга? - вирна вежда Дейвид. - Каква е пречката?

Дейвид се засмя. - Е, хубавото в цялата работа е, че Евдемия изобщо не те иска и няма да те "вземе".

- Ненормалнико, преди теб други са били с нея. Не би ли трябвало те също да бъдат кандидати за ръката ѝ?

Дейвид въздъхна. - Често се чудя изобщо живееш ли на същото място, на което и ние или просто пътуваш до някоя друга планета, когато не се събираме. - изрече Дейвид. - Никой не те задължава да бъдеш с Евдемия, няма такава…

Дейвид още повече се обърка. - В думите ти няма грам логика, Каво. - изрече мъжът и започна да се храни. - Хем я искате, хем не я щете, хем тя трябва да ви обслужва, но тя това не го иска. Щом и двамата не се искате, зна…

Дейвид сви рамене. - Тогава защо искаш да бъдеш с Евдемия? Няма грам логика в желанието ти.

- Не, благодаря! Вървете в публичния дом, там няма да ви откажат... май.

- Ако някой ми го буташе, щях да знам. Тъй като подобно нещо не се случва, значи никой не ми го бута. - извъртя очи Дейвид и прехвърли яденето си в чиния.

Дейвид се изсмя. - Нямам нужда от подобни неща, за да... задоволявам дамите. Съвсем добре се справям и без подобни гадости.

- Не е моя работа какво ще правиш с горките си робини. - изрече Дейвид и махна тигана от огъня. - И това си е абсолютно нормално ядене, за разлика от ужасните ти салати, които са доста съмнителни.

Дейвид едва се сдържа да не се разсмее. Щеше да бъде твърде хубаво диви зверове да изядат Каво. - Няма да се случи, за съжаление. - измърмори под нос мъжът.

Дейвид се изсмя. - Каво, всяка храна евентуално излиза от там. - изрече той. - И не, няма да сложа чушката в яденето си.

- Слагай си чушките в гадните ти салати. - изрече Дейвид и обърна яйцата, за да се запържат и от другата страна.

Дейвид въздъхна. Вярно, никога не беше наричал животните по този начин наистина. - Все едно.

- Нормалните хора не се хранят с подобни гнусотии, Каво. - отвърна Дейвид. - Може да продължиш да спориш с животните отвън.

Дейвид си бе взел малък тиган и малко провизии. Той постави тигана върху огъня, сетне извади малко шишенце с мазнина и изля в тигана. Изкара две яйца и парче наденица и започна да ги пържи. Овкуси яйцата и зачака обяда д…

Дейвид нямаше намерение да слуша скандалите на тия животни. Той се върна до иглуто и влезе вътре. Изненада се приятно, когато видя запален огън в средата. Мъжът извади от раницата си една постеля и седна край огъня, за д…

Дейвид се погнуси. - Стига с тия глупости. Спри да намесваш Евдемия, тя е на съвсем друга мисия.

- А представяш ли си да е някакъв капан и накрая да ни убият тук? - изсмя се Дейвид. - Не че не е невъзможно, но не мисля, че за това ни изпратиха тук.

- Краката ми са си изправени и по никакъв начин някакви си чушки нямаше да помогнат, ако бяха криви. - извъртя очи Дейвид.

- Не искам да знам. - въздъхна Дейвид. - И разбира се, нищо полезно, за пореден път.

Дейвид извъртя очи. - Конят ти се изпърдя вътре, той да търси.