Търсене

- Прави си я ти тая лютеница. Даже може да сготвиш някой дракон за нея. - изсмя се Халон. - Да ти дам ли рецепта?

Халон не знаеше защо, но този отговор го изби на смях. Елфът избърса сълзите от смях, които избиха в очите му. - Още по-смешно ми става като си го представя това. - през смях отвърна елфът. - Някакъв огромен дракон да се…

Халон извъртя очи. - Ти наистина не си наред. Как така някакви обикновени хора ще изядат дракон, ти тъп ли си?

Халон продължи да се смее. - Върви се прегледай. Нищо подобно не се случва. - изрече той. - И дори да приемем, че е така, къде са тези "селяндури"? Защо не се появяват по партитата ни, за да се оплакват от Евдемия? Може …

Халон се засмя и скръсти ръце. - Много интересно. Защо тези "селяни", както ги наричаш не се оплакват на някого от нас, а някак само на теб? Може би това се случва само и единствено в твоята откачена глава, а?

- Това е пълна лъжа. Няма ли да се спреш вече с нея? Всички знаем, че това изобщо не е истина. - засмя се Халон.

Халон се засмя. - Извинявай, но с Евдемия имаме по-интересни неща за обсъждане от теб. И не виждам как би могла да ме излъже, аз да не би да не виждам как се държиш по партитата и като цяло с хората?

- Ти си ненормалник, това си ти. - изсъска Халон.

- То това няма значение. Значение има факта, че е трябвало първо да проверят що за ненормалник си, сетне да решат дали да работят с теб.

- Не, благодаря. Нямам намерение да участвам в подобни отвратителни мероприятия. Горките ти робини, не разбирам как въобще са ти ги продали.

- Луди ще сме, ако решим да ти станем "булки". И не, благодаря, справям се с това да се гледам съвсем сам. Нямам нужда от помощ, още повече твоята. - изсумтя Халон.

- Много правилно. Да не сме луди да се занимаваме с теб? - продължи Халон.

Халон се изсмя. - Много интересно какво би станало, ако откажем? Ще ни принудите? - вирна вежда елфът.

Халон се доближи до Евдемия, сетне ѝ помогна да се изправи и я побутна зад себе си. - Твърде много взе да си позволяваш, проклет негоднико! - изсъска елфът. - Защо не вървиш да обслужваш клиентите си?

Халон дойде и поздрави присъстващите.

Халон беше разочарован, че това с Евдемия трябваше да приключи толкова бързо. Мъжът пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Халон не успя да се стърпи и зарови ръка в косите на Евдемия, сетне задълбочи целувката им. Може би това щеше да бъде единственият му шанс да си открадне такава за известно време.

Халон и Евдемия спряха да танцуват. Лицата им бяха близо едно до друго и елфът адски много се изкушаваше да целуне жената. Той успя да се въздържи и прокара пръст по бузата ѝ.

Халон ядно въздъхна и създаде магически щит около себе си и Евдемия. Нищо няма да може да съсипе вечерта им.

Халон се усмихна. - Разбира се, че искам. - изрече той и хвана Евдемия за ръка, сетне започнаха да танцуват.

Халон дойде до покрайнините и поздрави присъстващите без Каво.

Халон почисти клетката на врабчето, даде му трева, a след това му сложи и прясна вода. Това беше последният ден, в който трябваше да ce грижи за него и утре щеше да го занесе на Катрин:

Халон смени водата на врабчето, след което му сложи и храна. Почисти клетката му и отново я затвори-

Халон реши още един ден да гледа врабчето: Той сложи храна в празната купа на птицата, сетне му наля и прясна вода. Почисти клетката му и я затвори. Надяваше ce след края на събитието тези птици да бъдат пуснати на свобо…

Халон ce прибра в къщата си и сложи на врабчето кълцана трева и прясна вода. По-късно щеше да му почисти клетката, а утре вероятно щеше да го предаде на Катрин.