Търсене

Аджакс разтърка чело с ръка. Дори не разбираше как Силиа бе успяла да види нещо от спомените на Венара. Ядрото пазеше ли подобни неща изобщо? - Това е дълга история. - с горчивина в гласа отвърна богът на войната.

Аджакс присви очи. Това не беше особено добре. - Какво значение има?

Аджакс я погледна. - Дадох ти част от силите си, забрави ли? Няма да можеш да ги ползваш, но това не е важно. - излъга я той.

Аджакс освободи Силиа от магическите окови, с които я бе оковал. Извади от палтото си манерка с вода. - Ето, изпий я.

Аджакс се върна в замъка си. Беше тихо. Толкова тихо, чак беше плашещо. Богът на войната знаеше, че Силиа не може да умре, но никога не пречеше да бъде напълно сигурен. Той с бързи крачки се отправи към спалнята, в която…

Аджакс разтърка чело с ръка. - Да, няма да стане. - промърмори той и се обърна към нея. - Ще се видим след точно три дни. Нямаше представа какво щеше да прави, но трябваше да живее сред човеците, докато това приключи. Ня…

- Няма как. - отвърна Аджакс. Наистина нямаше как без да я убие преди това. - Ще издържиш. Само три дни. Той се доближи до прозореца. Арзай наистина бе побързал да я подцени. Изглежда болката не бе чак толкова силна.

- Не мога. Аджакс взе ядрото на Венара и приближи леглото. Надвеси се над Силиа и ръката му засия в жълтеникав цвят. Той притисна ръка върху корема на Силиа и "пъхна" ядрото в нея. - Готово.

- Фрагмент от силите ми. - излъга Аджакс. - Ще ти го дам и ще изпитваш агонизираща болка точно три дни. Няма да умреш, нито ще кървиш. Просто малък ад за кратък период от време.

- Вече го правя. - изсмя се Аджакс и призова кутията, в която беше разрушеното ядро на Венара. - Признавам, че проучването, което направих не ми харесва, но ще оцелееш. Ще е просто лош спомен.

- Не те питам. - твърдо изрече Аджакс. Богът на войната призова окови, светещи в жълто. Те се омотаха около крайниците на Силиа и я приковаха към леглото. - Може да се противиш, оковите няма да те наранят, обаче няма да …

Аджакс се изсмя. - Май забравяш коя си. Хенар никога не би ти посегнал с пръст, нито би позволил на друго божество да го стори. - отвърна богът на войната. - Той никога няма да пожелае да му върнеш тази част от силите ми…

- Не разбирам как така не виждате нищо лошо в това аз, богът на войната, да се извинявам! Това е унижение! - кресна Аджакс. - Все едно. Не питам за мнението ти. Без пълен набор от сили, онзи мой заместник няма да става з…

- Много въпроси и все неправилни. - въздъхна Аджакс. - Не, не съм се върнал в Ефос, но получих лоши новини. Ще ме убият скоро, но няма да си отида просто така. Казваше ѝ част от истината, не бе сигурен само за времето. -…

Аджакс много добре знаеше, че Арзай нямаше да си държи езика зад зъбите, затова бе принуден да действа. Беше се явил пред Силиа, след което я грабна и просто я отвлече. Пусна я, когато влязоха в небесния замък. - Трябва …

- Някой пък защото ще го пита. - изсмя се Аджакс.

Аджакс се обърна към Арзай. - Ти наистина няма за какво да се тревожиш. Просто се прибери и се върни, когато те повикам с онзи дето ми е заместник. Толкова искам.

- Човек е, да, но е Фингел. Не бързай да я подценяваш. - изрече Аджакс.

- Няма да я връщам. Не мога да върна Венара, ядрото ѝ е унищожено. Тя е само болезнен спомен. Богиня, която проклетите човеци забравиха. - изсумтя Аджакс.

Аджакс сви рамене. - И кой ще ме спре? Ти просто се прибери и си мълчи, от тук нататък и сам мога да се оправя. Ще те повикам след време и тогава ще доведеш и тоя мой заместник.

Аджакс се засмя. - Кой е казал, че ще я възрождавам? Имам съвсем друга идея. Такава, срещу която Хенар никога няма да посмее да се възпротиви! - отвърна богът на войната и със зоркия си поглед засече разхождащата се Сили…

- Преврат? Съвсем не. - изсмя се Аджакс. - Превратите са за идиоти. Не ме интересува кой ще управлява Небесният Съвет на дъртия идиот. В лицето ще му навра спомен от преди седем века, за да си знае!

Аджакс се засмя. - Знам. Макар и голяма част от силите ми да са заключени, не съм съвсем непобедим. - изрече той. - Така ще му го набутам на тоя дъртак, че никога няма да успее да се оправи.

Аджакс я грабна от ръцете му, преди Арзай да опита да я скрие. - Не е твоя работа. - изсъска другият бог и побърза да я скрие с магията си. - Е, скъпи братко, как върви с новия ви бог на войната?

Аджакс сви рамене. - Защото, тъпако, това е моят дом и няма кой да ме види. Ще ходя, както искам. - отвърна Аджакс. - Донесе ли кутията?