Търсене

Аджакс си тръгна от това парти без да каже нищо.

- Ще го явя аз този дъртак. - измърмори богът на войната. - Явно няма намерение да ми върне силите, проклетникът.

- И аз не знам, но ето ни тук. - отвърна Аджакс и дочу думите на Силиа. - Да се извиня?! Аз? Никакъв шанс!

- Абсолютно не. Просто се пребори за живота си в утробата на майка си. Падна се на нея да е трето дете в поколения само с по две. - отвърна богът. - Първият Фингел сам си го направи с това нелепо проклятие.

- Това си го знаем. Въпреки това обаче, трябва да сме ѝ благодарни - възроди Дракона на Дъгата, дракони отново могат да се заселват в Ефос, както си е било преди хилядолетие. - изрече Аджакс.

- Е, разбира се, няма как обикновен човек да извърши толкова жертвоприношения колкото и добър боец да е. - изрече Аджакс. - Важна е бройката, а не как се е стигнало до нея.

- За единия път знам, че беше войната, в която си върна отнетото преди години. - отвърна Аджакс. - Вторият път обаче и аз не го разбирам. Дори и боговете бяха възмутени. Знаем, че е изравнила цяло кралство със земята. Ве…

Аджакс въздъхна. - Не го прави особено често, трябва да призная. На два пъти обаче получих доста приношения от нея, което беше добре.

Аджакс се засмя. - От векове не съм имал толкова отдаден вярващ в мен човек. Силиа е смотана, но чудесно се справя с жертвоприношенията. - отвърна богът.

- Имаш право, но честно казано, на повечето не им пука особено. - изрече Аджакс.

- Те такива дълго оцеляват, освен ако някой не ти ги принесе в жертва. - изрече Аджакс.

Аджакс отново огледа тълпата. - Нямам особено впечатление. Само бих казал, че онзи гол мъж никога не би станал бог. Това е пълно безобразие!

Аджакс се засмя. - Това е безумие. Трябва да прекараш целия си живот, за да се харесаш на нещо, което да те издигне в бог. Ужас.

- Върховният бог и върховната богиня са създали останалите богове. - въздъхна Аджакс. - Пълна тъпотия.

- Предполагам, с тези демони не сте роднини? - попита Аджакс. - Друго е, когато уж баща ти ти отнеме силите.

- Аз съм Аджакс, ефоският бог на войната. - изрече мъжът. - Не съм чувал за расата ти до сега.

Аджакс се обърна към тази непозната лисица. Силиа му беше казала нещо за еритоските богове. - Ти еритоска богиня ли си? Изглеждаш по-различно от тези тук.

Аджакс отиде да си налее вино, докато чака принцесата да се върне. Той отпи една глътка и почти моментално я изплю. - Каква е тая помия? Как човеците го пиете това?

Аджакс се изсмя. - Иначе? - изрече той. - Макар и без сили, пак мога да ви избия всичките. Ти се моли Силиа да се върне жива и здрава.

Аджакс скръсти ръце. - Това не е мой проблем. И ако се е случило, лошо за вас тогава. - отвърна богът. - Аз не обичам много живи хора, знаеш.

Аджакс още повече се намръщи. - Проклетият дъртак Хенар ми отне повечето сили и трябваше да дойда тук, за да накарам Силиа да говори с него да ми ги върне. Тя е в Ефос в момента и преговаря с дъртака.

Аджакс се намръщи. Трябваше час по-скоро да си върне оригиналната форма и да ги смачка тия като въшки. - Ти се радвай, че не мога да използвам напълно силите си, щяхте да видите всичките. - изсумтя богът. - Аз съм Аджакс…

- Добре де, отвлякох я. - отвърна богът на войната. - Трябваше да свърши нещо за мен, скоро ще се върне. Няма нужда да врещиш толкова.

- Никъде? - вирна вежда Аджакс. - Някакъв проблем ли има?

Аджакс беше потресен. Той забеляза отвратителното деяние на този непознат мъж и се зачуди принцеса Силиа такъв приятел ли искаше да защити? - Тази явно не е наред с главата. - въздъхна шумно богът.