Търсене
22 поста от Аджакс в „Поляната“
- За там не мога да кажа. - отвърна мъжът и реши да си върви.
Аджакс въздъхна. Тия по тея земи явно по друг начин разбираха нещата. - Все едно. Щом толкова не я харесваш, ще се надявам да не разкажеш на никого. Нямам намерения да ѝ слушам мрънкането, докато стигне края.
- Расата ми? Не мисля, че имаме такава. Боговете раса ли са? - Аджакс недоумяваше наистина. - Не ме засяга каква ще бъде. Върши ли си задълженията като моя поклонничка? Да.
- Шанс винаги има. Умират и се възрождават, ако се уредят.
- Избързах. За умирането ще умре. Ако всичко мине както трябва, ще се върне, ако не... ще си остане мъртва. - сви рамене Аджакс. Всичко зависеше от Венара и колко гневна му беше.
- Защото Хенар си позволи да ме изгони! Да я харесваме? Не точно всички. Благодарни ли сме? Да. Хенар и Драконът на Дъгата гледат по-специално на нея. От друга страна, Хенар никога няма да прекрачи принципите си да превъ…
- Направи го, затова сме тук. Проклятието беше разбито, Драконът на Дъгата отново стана Създателя на всичко. - отвърна Аджакс. - Пък и тя е човек. Това, че във вените ѝ тече незначително количество божествена кръв не я п…
- Те винаги са. Произлиза от най-древния род по нашите земи. Драконът на Дъгата създаде първия Фингел да е негов Избранник в света на човеците. - отвърна Аджакс. - Разбира се, Фингел попи и лошото у хората и се обърна ср…
Аджакс вирна вежда. - Такива се "раждаме". Хенар, Върховният, ни създава. Напътстваме човеците, не, по-скоро само рода Фингел какво да правят. Обвързани сме с проклятия, но се научихме да се спогаждаме.
- А аз не знам какво е Долината на Кошмарите. Ефос е най-простото обяснение от къде идвам. - сви рамене мъжът. - Смъртни? Зависи как разбираш това значение.
Аджакс въздъхна. Вече можеха да се месят колкото искат. - Още ли ще се спотайваш там? - обърна се той към мястото, където се бе скрила Нана.
- Останалото ще зависи от Венара, когато се срещнат в Отвъдното. - изрече Аджакс. - Сега вече мога ли да си ходя, за да се ширя гол в замъка си, или още ще ми надуваш главата с мелодрамите си?
Аджакс се засмя. - Да ти приличам на ходещо благородство? Аз искам да ускоря процеса, той за забавяне ще ми говори. Не си струва да ѝ помагаш, няма да промениш случващото се, само ще удължиш агонията.
- Това не ме интересува особено. Интересува ме само какво ще стане с нея след като умре.
- За да мрънка и да иска да го махна? Няма да стане. И без това, ако извадя ядрото ще умре. - отвърна мъжът и усети странна енергия. Някъде наблизо имаше нещо, което не беше човек, но не го притесняваше особено. - Процес…
Аджакс скръсти ръце. - Да не ме беше гонил. - отвърна той. - И стига си мрънкал. За целите си използвам мой обект, не твоя.
- Ядрото ще покварява душата ѝ известно време, докато накрая не умре. Аз нищо не правя, само чакам. - сви рамене богът на войната.
Аджакс се изсмя. - Малко закъсня. Дадох ѝ ядрото. Обаче си прав за едно - още е жива, чак е чудно. - отвърна Аджакс. - Явно енергията в него не е толкова силна.
Аджакс присви очи. - Продължавай да бълваш тия небивалици, някой съвсем грешно ще разбере нещата. - отвърна богът на войната и продължи да обикаля поляната. - Е, какво искаш пак?
Аджакс и Арзай дойдоха до покрайнините. - И не искаш да водим тоя разговор в замъка ми, защото...?