Търсене

Крисчън въздъхна, забелязвайки, че и Нана, и Лилит са тук. Това не вещаеше абсолютно нищо добро за него. Мъжът вяло поздрави останалите.

- В такъв случай си прав. Предпочитам си лисиците. - засмя се Крисчън, сетне се запъти към стаята си. Макар и този нелеп разговор да го беше разведрил, главният му проблем си оставаше непроменен.

- Винаги съм бил такъв. - сви рамене Крисчън. - И преди съм казвал, нито една от жените, с които съм бил, не съм смятал за грозна. Ти от друга страна изричаш тези думи, но в... портфолиото ти няма ли и възстарички "краса…

- Аз не разсъждавам по този начин. Не виждам особена стойност в отношения с жени, с които дори не бих могъл да проведа адекватен разговор. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - И в никакъв случай не бих докоснал Далия.

- Така смяташ, защото не отчиташ фактора, че после ще се наложи да комуникираш с нея и след това. А и преди това. - подигра се Крисчън.

- Мхм. Продължавай така и наистина ще започна да съжалявам, че не отидох. - присви очи Крисчън.

- В такъв случай горещо те приканвам ти да преговаряш с Арабела и хората ѝ. - хвърли му остър поглед чернокосият мъж. - Ако навремето бях приел предложението да стана част от тях, може би тази задача нямаше да ми се види…

- Не съм имал особен досег с него, освен разговора ни в таверната, но ако Нана не е използвала силите си върху него, мнението ти е напълно обосновано, приятелю. - засмя се мъжът.

- Това не ме касае. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Доста наивно би било да смята, че ще използвам единственото нещо, което ми дава предимство над същество като Нана, за да измъкна лорд Гордън от капана ѝ. Не съм го изп…

Крисчън знаеше, че може да обещае устройството на лисицата, но в никакъв случай нямаше намерение да прави това, още по-малко в името на човек като лорд Гордън. - Уви, няма. - сви рамене той. - Нана е неконтролируема. За …

- Нали? - засмя се Крисчън. - И аз отдавна ѝ го казвам, но уви. Резултатът е по-скоро обратното на това.

- Отношенията ми с нея не са такива, каквито вероятно изглеждат. - отвърна Крисчън. - Имаше време, в което действително исках да ѝ помогна, но след като насреща си видях единствено неприязън, това желание отдавна се изпа…

- Повярвай ми, не разбира от дума. - въздъхна чернокосият мъж. - Напоследък имах малко лични проблеми и се наложи да остана известно време при нея, докато преминат, но определено не препоръчвам изживяването. - засмя се т…

- Нана не е нищо особено, що се отнася до сили. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Юки е тази, от която се притеснявам. Двете са близки, определено няма да ми се размине, ако я убия. Прощавай, но все още не е в плановете м…

- Два милиона злато. - в същия момент отвърна Крисчън. - Е това, което обикновено бих поискал, ако нямаше след това аз самият да загубя живота си.

- Мога да потвърдя относно подозрителното му финансово състояние, когато го засякох в таверната не ми даде вид на заможен. - засмя се Крисчън и се обърна към Арус. - Нямам никакви претенции към нея, свободна е да се омъж…

Крисчън изцъка недоволно с език. - Почти бих могъл да се обзаложа чия е била тази гениална идея. Мен ако питате, не е нужно да финансирате тази нелепост.

- Не съм сигурен какво бих могъл да кажа, освен да ѝ пожелая щастие. - сви рамене Крисчън.

Крисчън се изсмя с глас. - Милейди, кълна се, че това е първият път, в който чувам подобно нещо. Действително имах случка с лорд Гордън наскоро, в която поля дрехите ми с алкохол, но определено не съм искал триста милион…

Крисчън изгледа Арус с невярващ поглед. - С удоволствие бих искал да разбера с какво скромната ми особа е събудила такъв интерес у вас тази вечер. - усмихна се мъжът.

Точно в този момент, Крисчън се върна в имението и забеляза Арус и Беатрис да си говорят във всекидневната. Наемният убиец ги подмина и се запъти към стаята си.

- Само че докато си заключена там, няма как да ти дам златото, което трябваше да ти дължа. Наистина жалко. Предполагам, че все пак не ти трябваше толкова, изглежда можем да забравим за тази сделка. Изричайки тези думи, К…

- Именно. - усмихна се Крисчън. - Преди да си тръгна, исках да те поздравя, затова че ме отърва от тежкото бреме да пазя тази тайна. Жалко, че си заключена там вътре.

- В такъв случай се надявам тази стая наистина да ти харесва. Ще постоиш известно време там.

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. Замисляйки се дори не беше сигурен, защо му се бе сторило като добра идея да разкаже историята на Нана. Силите на лисицата трябваше да бъдат поглъщани от талисмана, не работеше ли така?…