Търсене
3053 поста от Крисчън
- Какво нещо? - престори се, че не разбира наемният убиец. - Сигурна ли си, че всичко е наред с теб... ментално? - той посочи главата си с показалец.
- Чии са заплахите сега? - подсмихна се Крисчън. Не желаеше да прави това, но същевременно се страхуваше, че Нана може наистина да реши да намеси Юки. Той извади кинжала си и го обходи с пръст бавно. - Колко ли бързо мож…
- И после се чудиш защо пазя това устройство като живота си. - изсмя се с глас Крисчън. - Сама признаваш на какво си способна. Съжалявам, но не бих поел подобни рискове.
Крисчън поклати глава. - Нямах това в предвид. Нямам репутация, която може да бъде развалена, нито бих се тревожил за подобно нещо. Не дължа обяснение на когото и да било за местонахождението и делата си. Но това, което …
- В никакъв случай. - остро отвърна Крисчън. - Това не чисти името ми по никакъв начин!
Крисчън реши да разбере какво има предвид лисицата, макар и изобщо да нямаше намерение да ѝ позволява да прави това. - Ако се съглася, какво точно ще сториш? В момента както знаеш, и Силиа, и Елвира ме смятат за виновен.…
Крисчън се замисли за миг. - Но аз бегло си спомням, че се опитах да се съглася с условията ти. - засмя се той. - Ти беше тази, която си промени мнението изведнъж.
- Прекрасно, изглежда фалшивата ти загриженост за мен се изпари. - плесна с ръце Крисчън. - Това означава ли, че ще спреш да търсиш устройството? И ще мога да спя спокойно идните дни? - с престорена надежда в гласа попит…
Крисчън поклати глава в отрицание. - Не се надявам на нищо, а още по-малко правя всичко това, защото очаквам на когото и да било да му пука за мен. - с равен тон отвърна той. - Не се притеснявай, не съм толкова некомпете…
- Кой ти каза, че бездействам? - повдигна вежда мъжът. - До тук съм почти сигурен какво са използвали срещу нея, въпрос на време е и да открия извършителя. Не виждам причина да увеличавам страданията на Силиа, без да има…
Крисчън хвърли поглед към лисицата. - Казах ти вече, ще остана колкото реша. - невъзмутимо отвърна той. - Надявам се да не ми отнеме цял живот да изчистя името си.
Крисчън не разбираше какво провокира внезапния гневен изблик на лисицата. Мъжът сви рамене и доплува до бутилката, успявайки да я спаси, преди да се удари в дъното. Той придърпа чашата и си сипа нова. Щеше да излезе след…
Попаднал внезапно във водата, мъжът с известни усилия успя да изплува на повърхността и се огледа наоколо, но лисицата вече се бе отдалечила на безопасно разстояние от ръба. Той изгледа Нана с въпросително изражение.
Крисчън беше изключително учуден от острата реакция на лисицата. - Само допреди два дни ме уговаряше да ти наема слуги? - настоя той.
- Ще ти наема слуги. Нали това искаше? - продължи мъжът, наливайки си нова чаша вино.
- Добре. - усмихна се той. - Предполагал съм затънал в достатъчно проблеми, така че ще го направя, ако поне ти ще спреш да ме обвиняваш дори и за лошото време отвън.
- Не съм сигурен защо не си доволна. Милейди Марибел не е никъде в близост до теб. Не получи ли това, което искаше в крайна сметка?
- Мхм. - кимна и се усмихна подигравателно той. - С мидите също не правеше нищо.
Крисчън отпи от чашата си и поклати глава в отрицание. - Никога не съм я защитавал. Помогнах ти, колкото можах. Не съм виновен аз, че не си способна да водиш цивилизовани междусъседски отношения. - подигра се той.
- Че сте красиви, спор няма. - засмя се Крисчън. - Защо мислиш ви се разминава толкова лесно, предвид всички нелепости, които вършите?
Крисчън допи втората си чаша, сетне си напълни още една. - Всеки от нас има проблеми, но на вас с Лилит са ви в повечко. - с подигравателна нотка в гласа отвърна мъжът.
- Далия живее прекалено различен живот от този на хората в Еритос. За човек като нея е непонятно как някой не би се стремил непременно към богатство и власт. Плюс, двете не тръгнаха добре изначало, не мисля че отношеният…
Крисчън се засмя, пиейки виното си. - Аз проблем нямам. Проблемът е предимно в главите ви с Лилит. - с насмешка отвърна мъжът. - Но след като ти е толкова чудно... Си останала с тотално грешно впечатление. Далия, Лилит и…
- Тогава с удоволствие ще се възползвам от тях. Той предложи да ми плати дрехите, но като се замисля, това е достатъчно добра компенсация. - засмя се чернокосият мъж и отпи от чашата си.