Търсене

- От моя прекрасен отбор знам, че Лилит е била също с вас. - намеси се Крисчън. - В този случай я разбирам прекрасно.

- А аз платих доста повече, за да не я виждам отново тук. Не съм сигурен какво целиш. - невъзмутимо отвърна чернокосият мъж.

Крисчън извърна глава, чувайки гласа на Нана. Мигом стрелна леден поглед към Арус. - Силно се надявам появяването ѝ тук да е случайно. - предупреди го той.

- Сериозно започвам да се притеснявам за менталното ти здраве. - изгледа го изпод вежда Крисчън. - И за нейното, ако действително се е съгласила да участва в нещо подобно.

- Имам известни подозрения, относно това. Особено след като не желаеш да ми кажеш какво си сторил. - подозрително го изгледа наемният убиец.

- Нима мислиш, че моят "опит" е по-различен? - повдигна вежди Крисчън. - На мен ми се наложи да търся странни писма, както и да разговарям със сини животни... Всичките от които ни нападаха. В изминалите два месеца дори Ш…

- Съвсем не. Не смятам, че лесно можеш да заличиш спомените ми от това че прекарах близо два месеца насред отвратителен студ и компанията на онзи луд коняр. - изсумтя Крисчън, макар и през смях.

- Всичко това беше твоя идея. - извъртя очи Крисчън, който седеше на шезлонга до този на Арус. - Напомни ми следващия път никога да не се подвеждам по налудничавите ти глупости.

Крисчън реши да провери дали съотборниците му са решили да се върнат в териториите отвъд Еритос. Отне му известно време, докато успее да си спомни докъде бяха стигнали, обхождайки безкрайните снегове, но най-сетне стигна…

- Не се и съмнявам. Конярят е магнит за неприятности. - засмя се Крисчън. - Ако желаеш, ще те изпратя до кралството, не съм сигурен дали нашите приятели имат намерение да се прибират.

- Така или иначе не правим нищо особено продуктивно. - сви рамене Крисчън.

- Не съм убеден, че ще срещнем още нещо, иглуто изглежда празно, освен двамата ни приятели вътре. - отвърна Крисчън.

- Трябва да се съглася. - въздъхна Крисчън. - Всъщност, какво точно се очаква да продължим да правим тук сега?

- Ще се наложи да повярват, тъй като всички видяхме това с очите си... Макар и да не ми се искаше да ставам свидетел на подобни неща.

- Имаме застраховка - присъствието на коняря. - Крисчън вдигна показалеца си и посочи към иглуто, където се намираха Каво и Дейвид.

- Отсега си представям как ще реагират останалите. - засмя се Крисчън.

- Опиумът в повечето случаи не работи така. - отвърна Крисчън. - Макар че можеше и да помогне да приемем по-лесно съществуването на животни, които познават коняря насред тези необитаеми територии.

- За съжаление има голяма вероятност да си права. - въздъхна Крисчън.

- Може би точно от това имаме нужда, за да преживеем присъствието на нашият скъп приятел коняря. - отвърна Крисчън.

- Може би трябваше да опитаме онези чушки... - продължи да се смее Крисчън.

- Не съм особено сигурен, че бих искал да разказвам какво се случва на нашето. - на свой ред се засмя мъжът.

- Надявам се да не е. - усмихна се Крисчън. - Надявам се да среща същите причудливи създания като нас. Това е най-малкото, което заслужава.

- Милион злато са нищо, така е. - засмя се Крисчън. - Обвинявам единствено и само Арус за несгодите си.

Крисчън се изсмя, чувайки думите на коня, сетне се обърна към Катрин и кимна. - Аз имам същите известни подозрения. - отвърна той.

- Интересно тогава защо и аз не разбирам въпросните "мъжки работи". - засмя се Крисчън.