Търсене

Крисчън извади камата си и присви очи. - В никакъв случай. - студено изрече той. Ако се стигнеше до там, едва ли една мечка можеше да се справи с всички тях.

Крисчън за пръв път на това "приключение" се радваше, че не бе донесъл нищо със себе си.

- Не вярвам биографията ми да се пази от произволна мечка насред ледовете на Еритос. - засмя се Крисчън, макар и все още да беше доста объркан от случващото се.

Крисчън беше изключително учуден. - Какво писмо? Някой знае ли за какво става въпрос? - попита той.

- Господин Каво, ако намерите дама, която би харесала подобно палто, с удоволствие ще Ви платя. - Крисчън се обърна към Катрин и Дейвид. - Запознати ли сте с подобен вид чудовище? Там, откъдето идвам, мечките определено …

Крисчън беше объркан. Мечката агресивна ли беше, или не?! - Господин Каво, какво се случва там? - попита той.

Крисчън се изненада, но като се изключи подозрителният цвят на животното, смяташе че няма да му е трудно да убие мечка. Той извади камата си, но не нападна. Изглежда Каво... разговаряше с животното?!

Крисчън също се обърна. Не беше сигурен какво би могъл да срещне тук. На теория не би следвало да има нищо живо, но можеше да очаква всичко, особено след всичко случило се с Юки и онези демони. - Аз също съм заинтересова…

Крисчън бавно вдиша, сетне издиша. Най-сетне успя да контролира смеха си. Той кимна и продължи да върви напред.

Крисчън се изсмя с глас, чувайки обяснението. - Господин Каво, имаме проблем. Освен ако въпросните дами не са от сняг, не смятам, че е възможно тук да ги открием. - подигра се той. - Ще се наложи да измислим друго.

Крисчън се обърна към Каво. - Какво дори е... играене на бомба? - подозираше че ще съжалява за въпроса си.

Крисчън се усмихна. - Не е нужно това да е сред тревогите ти, уверявам те, по-вероятно е да са недоволни че не ми се е случило нищо лошо. - отвърна той.

Крисчън се обърна към Дейвид. Не беше сигурен за какво говори. - Моля? - изненадано отвърна той.

- Честно казано господин Каво, тази сума е крайно недостатъчна за която и да било сериозна куртизанка. - отвърна Крисчън и се обърна към Дейвид. - Предпочитам да гладувам, благодаря.

- Можете спокойно да оставите всяка надежда Евдемия да се съгласи да стори нещо от това с Вас, но относно истинските куртизанки Ви уверявам - ще оценят злато много повече от... ястия. - продължи да се смее мъжът.

Този път Крисчън се изсмя с глас. - От личен опит мога да Ви гарантирам, нямате нужда от тези ястия, за да правите което и да било от изброените. - през смях продължи той.

Крисчън отново въздъхна. Нямаше представа какво да каже на Каво, но определено нямаше да рискува живота си, пробвайки нещо от съмнителната кошница. - Няма нужда да плачете... - тихо отвърна той.

Крисчън въздъхна. - Не желая да обидя готвенето Ви, но смятам да пропусна тази вечеря. Благодаря.

Крисчън отново погледна към Катрин и Дейвид. Изглежда видът на невероятните "ястия" ги беше слисал съвсем. Разбираше ги. - Не е моя работа, но бих бил щастлив ако приемете приятелски съвет. - започна той. - Смятам, че се…

Крисчън мигаше на парцали, слушайки "обяснението". - Звучи... екзотично. Убеден съм, че е наистина за един път. - "Тъй като друг няма и да има, ако някой от нас опита нещо от това." помисли си той.

Смехът, който напушваше наемния убиец мигом се изпари, щом... конят на Каво някак отвори кошницата с храна. Това дори не можеше да се нарече храна. Видът и миризмата бяха трудни за описване. Крисчън хвърли поглед към Кат…

- Вярвам Ви. - отново отвърна Крисчън, опитвайки се да сдържи смеха си отново. - В такъв случай ще се наложи да бъдем нащрек, предполагам.

Крисчън едва успя да сдържи смеха си. Щеше да е невъзпитано да се изсмее на "неволите" на Каво, а и не беше сигурен, че ще успее да се пребори с подозрителния му кон. - Това звучи... Съжалявам. - отвърна той с половин ус…

- Прекрасно. - широко се усмихна чернокосият мъж. - Надявах се някой да знае повече за тези земи, за съжаление всички останали сме чужденци.

- Не споделям негативното Ви мнение относно куртизанките, съжалявам. - отвърна Крисчън. Трябваше да смени темата, инак рискуваше да стане слушател на поредния монолог на коняря по адрес на Евдемия. - Всъщност, бих искал …