Търсене
3053 поста от Крисчън
- Определено би било по-добре от провизиите, с които конярят би ни снабдил. - отвърна Крисчън и се усмихна.
Крисчън сви устни. Катрин беше права. - За сметка на това Дейвид ще е нашето спасение. - засмя се отново той. - Спомням си, че се представи добре на онова кулинарно състезание. Обаче... Не съм сигурен откъде бихме могли …
Крисчън също въздъхна. - Предполагам, че бихме могли да извлечем ползи от тази ситуация. Просто не съм сигурен какви.
Усмивката на лицето на Крисчън застина мигновено, чувайки думите на Катрин. - Каво? Има ли вероятност да е станала грешка? - нервно се засмя той.
- Наистина странно. - Крисчън реши да запази мнението си за организацията на Еритоските събития за себе си. - Предполагам и ти нямаш представа кого още чакаме?
Крисчън въздъхна. - Опасявам се, че не съм съвсем сигурен какво следва от тук нататък. - засмя се тихо мъжът. - Записах се да помогна на група от еритоски граждани да прекосят това място, но не получих повече информация …
Крисчън се усмихна и се приближи до Катрин. Значи имаше шанс да види и познати тук. - Радвам се да те видя, Катрин. - жизнерадостно поздрави мъжът. - Записала си се за тази обиколка също?
Крисчън стократно прокле Арус и "невероятната" му идея да се запишат да помагат на граждани на Еритос да обикалят подозрителни места, макар че повече го бе яд на него самия, задето се бе съгласил. Вече замръзваше, а все …
- Дори и да съм съгласен, не заслужава да изгуби живота си. Но сега ти си тази, която се преструва, че не разбира за какво говоря. Селесте е всичко, което някога съм искал, Нана знаеше това и въпреки това ми я отне.
- Енергията? - горчиво се изсмя Крисчън. - Смяташ, че всичко това е заради енергията ми? Опасявам се, че приятелката ти Нана има доста по-сериозни провинения от това.
- А аз смятам, че обясних причините за действията си относно това. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен дали Силиа, или ти имаш нещо против в крайна сметка.
- Не съм съвсем сигурен за какво говориш, но не съм и убеден, че искам да бъде. - сви рамене мъжът.
- Не съм сигурен защо пренасяш личните си несгоди върху мен. - сви рамене Крисчън.
- Не съм казал подобно нещо. - продължи да се смее Крисчън. - Единствено се чудя с какво бих могъл все още да бъда изненадан.
- В Кросфайър Муунлайт също живеят доста жени и въпреки това съм почти сигурен, че съм видял какво предлага кралството в това отношение. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Надявах се на конкретни препоръки, след като изгле…
- Лилит, ако се надяваш да започна да мисля за теб, уверявам те, можеш да бъдеш спокойна. Вече го правя. - с насмешка отвърна Крисчън. - Например, мисля си колко прекрасно би било да не те срещам, но уви.
- Ако Силиа има проблем с мен е свободна да ми го каже, твоите предположения по въпроса не са от особено значение за мен. - махна пренебрежително с ръка Крисчън.
- Ако двете имат вражда за нещо, не е моя работа да се меся в нея. Както казах, не са деца и могат да разрешат проблемите помежду си. Нито една от тях в момента не се намира в опасност. - сви рамене мъжът.
- А кой ще потърси сметка на Нана за това, което ми стори? - студено отвърна Крисчън. - Предвид всичко случило се, не смятам че Нана е била обидена безпричинно от някого тук. Тя е възрастна, ще го преживее.
- От моя гледна точка и опит, не си казала и нищо вярно. - подигра се Крисчън. - Но този разговор както винаги е нелеп, не планирам да продължавам да го водя. - мъжът се отдалечи и отиде да си налее още вино.
- Всеки, който има нещастието да бъде хванат от теб за слушател? - с насмешка отвърна чернокосият мъж.
- Честно да си призная, по-често виждам теб да настройваш други присъстващи тук срещу нея, отколкото виждам нея да влиза в пререкания с когото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
- Ако това беше истина, очите ѝ щяха да бъдат изпепелени напълно много отдавна от присъствието ти, Лилит. - с насмешка отвърна Крисчън.
Крисчън се обърна към Лилит. - Не бих могъл да кажа, Лилит. Вероятно не е в настроение. - сухо отвърна той. - Аз също не съм, така че се получава прекрасно.