Търсене

- Прекрасно. Сега вече можем да отидем в дома на Арус. Не се тревожи за това място, а и предполагам ще бъде добре за теб и милейди Марибел да бъдете далеч една от друга за известно време. - въздъхна мъжът.

След известно време, Крисчън се върна с рокля в ръцете си. Не беше нищо особено, но в Еритос нямаше и откъде да купи наистина красива дреха. Той я подаде на лисицата и зачака.

- Не се тревожи за това. Ще те свържа с хора, които ще поправят тази. Изчакай тук, ще ти донеса дрехи. - Крисчън се обърна и се запъти към Еритос, все някъде щяха да продават дамски дрехи.

- Не съм особено сигурен как бих могъл да ти помогна повече от това. - отвърна Крисчън. - За изненада или не, не се разхождам с резервни дамски одежди навън.

Крисчън си отдъхна, когато забеляза, че пламъците се потушават. Вероятно дървесината от къщата не беше качествена и не успяваше да разпали добре огъня, което в тази ситуация всъщност излезе доста ползотворно. От друга ст…

Крисчън изцъка с език, но предвид вида, в който се намираше Нана, не беше логично да е планирала това. Той побърза да влезе вътре и да изведе паникьосаната старица. - Успокойте се, милейди Марибел, вече сте в безопасност…

Крисчън тъкмо беше решил да се прибере, когато усети миризма на дим, идваща от посока къщата на Нана. Побърза да отиде там, мислейки си че е изгорила до неузнаваемост поредното ястие, но се изненада, когато откри лисицат…

- Дори и това да беше истина, единственият който ще пострада от това щях да бъда аз. - засмя се Крисчън. - Особено, когато лейди Моника я види така. Сега ще помоля да бъда извинен, тази вечер ми дойде в повече по достатъ…

Крисчън реши да игнорира Арус за сега и се обърна към Лилит. - Да съм я нагрубил? Нямам спомен да съм сторил подобно нещо. - невъзмутимо отвърна той. - Другата жена, която така грешно наричаш с това странно прозвище няма…

- Възможно е и да съжалявам, но предвид колко бързо се разпростират клюките по тези земи, утешителна мисъл за мен ще бъде това, че няма да съм познат като човек, който се съблича чисто гол из полята. - подвикна след нея …

- Разполагах с известни средства, когато купих къщата, но нямам спомен тази местност да е била част от имота. Тук не е домът на Нана. - все така подигравателно отвърна Крисчън.

- По принцип възможността да съблека красива дама е комплимент за мен, но точно в този момент съм с доста смесени чувства... - подигравателно отвърна Крисчън.

Крисчън се обърна към Лилит. - Няма да убия горката жена, само защото вие двете имате ментални проблеми. - сетне хвърли поглед и към Нана. - Казах ти, че да прекарваш време с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти…

- Добре, смятам че всички видяхме достатъчно. Даже предостатъчно. - отсече Крисчън и отново вдигна наметалото си, подавайки го на Нана. - Моля те, престани.

От своя страна Крисчън проклинаше факта, че не успя да се напие през вечерта, може би тогава разговорите, които му се наложи да проведе на това събиране щяха да бъдат по-малко нелепи.

Крисчън хвърли скептичен поглед към Арус. - Предполагам така ми се пада, след като цяла вечер се хвалих с широкоскроеността на южняците. - засмя се той. - Държа да те предупредя обаче, че дори там не гледаме с добро на о…

Крисчън се приближи до Нана и свали наметалото си, подавайки го в ръцете ѝ. - Престани, в момента единствено злепоставяш себе си. Милейди Марибел не е проблема в тази ситуация.

Крисчън не можеше да повярва на поведението на Нана. Вероятно Еритос беше точно правилното кралство за нея, предвид че от съвсем кратко бе тук и вече започваше да се държи като коняря Каво. - Наистина впечатляващо, но въ…

- Лилит, не разбирам защо толкова незначителен проблем трябва да завърши с нечия смърт. - невъзмутимо отвърна Крисчън и се обърна към Нана. - Не можеш да си го позволиш така или иначе.

Крисчън въздъхна тежко. - Лилит, старицата прекалява, с това съм абсолютно съгласен, но не заслужава да бъде убита. Тя е възрастна, дадох къщата в този вид, но нищо не спира Нана да вдигне оградата нагоре, след като това…

- Работата ми няма нищо общо с горката жена. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - След това, което се опита да сториш с мидите смятам, че всичко което правиш срещу нея е целенасочено.

- Ако нещо се случи с нея тези дни, трудно би било да повярвам, че някой друг е виновен. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Може би така е по-добре, действително. Извини ме за момент. - Крисчън чуваше разговора на Лилит и Нана и се приближи до двете жени. - Надяваше се на какво по точно?

- Отношенията между кралските особи са уви нещо, което никога няма да разбера. - сви устни Крисчън.

- Разбирам, че очевидно не я харесваш, но все още не мога да забравя това, което ми разказа. Там живеят невинни момичета, които страдат ежедневно заради нечия прищявка. Не мога да се съглася, че това е нормално. Вероятно…