Търсене
3053 поста от Крисчън
- Нищо не ми става, какво да ми става? - изненада се Крисчън. - Чувствах се зле известно време, вероятно бях хванал някой вирус. Юки може да бъде доста ексцентрична и се опасявам, че не си спомням твърде много от предния…
Крисчън се обърна към Силиа. - Че си направила какво? - въпросително отвърна той. - Дори и да си, не смятам че е станало кой знае какво в крайна сметка.
- Правилно. - отвърна Крисчън. - Силиа не е лош човек, дори и да е казала тези неща, вероятно просто е имала лош ден.
- Вярвам, че истината е някъде по средата. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не звучи особено значително, не обръщай внимание.
Крисчън въздъхна. Не разбираше твърде какво провокираше това поведение у Нана и Силиа. Не изглеждаше като да бе станало нещо особено.
Крисчън въздъхна. Не беше сигурен на кого да вярва, освен в това, че думите на Нана трябва да са истина. Все пак, не му се струваше нищо повече от обикновено недоразумение. - Изглежда проблемът не е чак толкова голям.
Крисчън знаеше, че Нана няма причина да го лъже, но от друга страна му бе трудно да повярва, че Силиа би се държала по такъв начин. Мъжът погледна въпросително към Лилит, която все още мълчеше.
Крисчън разтърка слепоочието си с пръсти. - Нана твърди, че си ѝ държала сметка за това, че живее при мен и Арус, както и за това, че сме ѝ помогнали. Трудно ми е да го повярвам.
- Нана твърди, че си я нагрубила на предното събиране. Опасявам се, че имах лек здравословен проблем, та не съм особено сигурен в спомените си от тогава. Сигурен съм, че не може да е истина, нали? - с равен тон попита то…
- Да. - отвърна Крисчън. - Сега ще изгладим това недоразумение. Мъжът закрачи с бързи стъпки към мястото, където стоеше Силиа. - Трябва да поговорим.
Крисчън и лисицата се отправиха към една от къщите му в Покрайнините. По пътя подмина тази, където бе държал Тамилин, не желаеше горката жена да се уплаши от вида на колибата.
- Не ми е цел в живота ти да смяташ, че изглеждам добре, шефе. - подигра се Крисчън. - Но да, добре съм, спокойно. Вървете.
- Не съм слуга. - отвърна Крисчън. - Както казах, думите на Далия нямат почти никаква стойност за каквото и да било. Работя за Арус, защото сме приятели.
- Имам няколко имота в покрайнините на това кралство, макар и обикновено да ги използвам с други цели. Ще отидем в някой от тях. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.
- Не. - отсече Крисчън. - Спомних си, че не желая да деля един дом с Лилит. Ще останем тук, докато имаме възможност да присъстваме на събиране с останалите.
- Не съм казал, че не ти вярвам. - отвърна наемният убиец. - Но искам да чуя и нейната версия, следващият път, когато има събиране в Еритос ще отидем и ще разговарям с нея.
Крисчън се засмя. - Не съм сигурен, че разговор с Лилит би ми помогнал особено да разбера какво се е случило. - отвърна той.
- Силиа и Юки не са в особено добри отношения, това е истина, но няма причина да напада другиго заради това. Ако всичко това е истина, съм доста изненадан.
Крисчън беше доста озадачен. Силиа, която познаваше, никога не би се държала по подобен начин с друго невинно същество. - Съжалявам, не съм сигурен какво ме прихваща напоследък, но наистина не си спомням да съм разговаря…
Поради прекалено малкото енергия, която имаше на онова събиране, Крисчън не си спомняше почти нищо от него. - Силиа не е такъв човек. Познавам я добре, не се тревожи, няма да те оскърби.
- Не се и съмнявам. - тихо се засмя Крисчън. - Някои други? Далия? Просто не ѝ обръщай внимание, уви, няма оправия с нея, опасявам се.
Крисчън се засмя. - Не, не, няма нужда да правиш нещо подобно. Просто познавайки невероятния си "шеф", исках да се уверя, че не те е принудил да направиш нещо, което не желаеш.
- Ясно. Предполагам това - той посочи към банския костюм на Нана. - също е било негова идея?
- Звучи като загуба на време да ходите на плаж в такъв случай... - засмя се наемният убиец.