Търсене

- Плановете на Юки често се провалят. - отвърна Крисчън. - Не си в безопасност тук. Нека се върнем у дома.

Крисчън дойде след лисицата. Дори не усети кога е излязла. - Защо се върна тук? Тук е пълно с недоброжелатели към твоят... вид. - изрече той.

Крисчън въздъхна. Засега не изглеждаше нищо сложно, трябваше да има някаква уловка, просто все още не беше сигурен каква точно. - Разбира се. Последвайте ме. - усмихна се той, сетне се запъти към пристанището.

Крисчън огледа новодошлата. Засега не изглеждаше като да е заплаха. - Госпожице, не се притеснявайте, мястото, на което живея, разполага с един от най-добрите лечители. Ако е по силите ни, ще направим всичко възможно, за…

Крисчън нямаше особено доверие на Юки, но така или иначе, алтернативата беше да я разгневи още повече, а не знаеше дали няма да нападне някого от приятелите му. - Добре. - въздъхна той. - Къде е тя?

- А уловката е...? - продължи Крисчън. Не вярваше, че ще бъде толкова просто.

Крисчън повдигна вежда. Обикновено молбите на Юки не бяха особено приемливи за човешките възможности. Той въздъхна. - Зависи за какво става въпрос. Както сама се убеди, явно не ме бива в убийствата на демони. - нервно се…

- Решението за това с кого ще разговаря Силиа не принадлежи на мен, нито на когото и да било, освен нея. Не бих могъл да ти обещая подобно нещо. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Единственото, на което "държа" е да не замесваш невинни хора. Виж, аз бях виновен за всичко. Вината, че не проучих клиента си е изцяло моя, Силиа няма нищо общо. - отвърна той.

Крисчън повдигна вежди. - Изключително много преувеличаваш. Силиа не е такъв човек и никога не би сторила нещо, с което да те нарани.

Чернокосият мъж въздъхна. - Моля те да я оставиш на мира, вероятно просто е искала да ти помогне, Силиа не е лош човек. Също така не ми е жена, аз също силно се надявам това да е последният път, в който се налага да води…

Крисчън сви устни. - Не съм сигурен доколко ще съм от полза. Аз знаех единствено това, което вече ти казах, както и локацията, където трябваше да се срещна с нея и да ѝ предам главата ти. Чудя се дали все пак ще ми платя…

Крисчън повдигна вежда. - Прибрах се, защото ти така поиска?! Какво се случи с нея, мъртва ли е? Мъртва е, предполагам.

Крисчън дойде в Еритос, макар че не му се идваше особено. Трябваше да разбере как е завършило всичко със злощастната поръчка, която прие. Той забеляза, че Юки е сред останалите, което честно казано не го изненадваше, не …

Крисчън сви рамене, но последва Юки. Поне засега животът му изглеждаше в безопасност.

Крисчън поклати глава. - Не мога да ти отговоря на този въпрос, съжалявам. Единственото, за което знам е поръчката и името на клиента.

- Не бих бил толкова сигурен. - отвърна Крисчън, отдъхвайки си леко, изглежда лисицата нямаше намерение да го нападне, засега. - Поръча те някоя си "Луо Мейзъ", изглежда е съпруга на онзи твой император.

- Какво имаш предвид "и това ли е"? - повдигна вежда Крисчън. - Не се ли интересуваш кой те е поръчал? Разбира се, че не съм толкова глупав, че да се опитам да те убия.

Крисчън въздъхна. - Няма особено лесен начин да ти го кажа, но... Приех поръчка онзи ден, оказа се че мишената си ти.

- Нямам особен избор, Лилит. - отвърна Крисчън и се запъти към мястото, където Юки стоеше, също странейки от останалите. - Трябва да говорим за нещо важно.

- Ако не я предупредя единствено ще направя ситуацията си още по-лоша, отколкото е сега. - отвърна Крисчън, поклащайки отрицателно глава.

- Разбира се, че ще побеснее. - отвърна Крисчън и въздъхна. - Особено познавайки нрава ѝ от предишни случаи.

- Прекрасно. Точно това имах нужда да чуя, Лилит. - саркастично отвърна Крисчън.

- Ако беше я поръчала другата, щях да се сетя по-бързо за кого става въпрос и да откажа. Уви, предполагам просто отлагам неизбежното. - отвърна Крисчън. - Не се и съмнявам, че отново ще бъда потърпевш на гнева ѝ, когато …

Крисчън сви рамене. - Аз също бях там, не съм сигурен коя е "Луо Мейзъ", но поръчката дойде от нея. - отвърна той. Жената с онзи император нямаше ли друго име?