Търсене

Крисчън въздъхна. - Ако ми беше известен алтернативен транспорт, отдавна щяхме да сме се възползвали от знанията ми. - засмя се той. - Кой знае? Или изобщо не е разбрал, че ни няма, или е решил да ни скрои номер, познава…

- Разбира се. - отвърна Крисчън, отмествайки се от прага, за да позволи на жената да влезе в стаята.

Крисчън отвори вратата и наклони въпросително глава. - Случило ли се е нещо? - попита той.

След като кораб така и не бе дошъл да ги прибере, Крисчън, Беатрис и Далия продължаваха да обитават наетите си стаи в еритоската странноприемница. Мъжът беше чул за събиране, което Катрин организира, надяваше се да има ш…

- Нека открием таверна, вече би трябвало да не е проблем. - отвърна Крисчън, игнорирайки Лилит. Той подкани Далия и Беатрис да го последват, сетне тримата се отдалечиха.

- Не е добра идея. Просто ми повярвай. Ще потърсим таверна. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Ако не ти създава проблеми, предполагам ще е поредният нечовек по тези земи. - засмя се Крисчън, сетне дочу Лилит и Беатрис. - Извини ме за момент. - Крисчън се приближи до двете жени. - Абсолютно не.

- Разбирам те, по същата причина върших услуги за Юки, не мога да позволя да нарани някого, заради мен, макар и да не бе по силите ми да ѝ помогна особено. - отвърна Крисчън. - Надявам се всичко да е наред.

- Това звучи опасно. Сигурна ли си, че всичко е наред? - попита Крисчън, спомняйки си за собствения си лош опит със задачите на Юки.

- Уви, осъзнах го. - отвърна Крисчън. - Не се тревожи, ще се оправя. Ти добре ли си? Предния път разбрахме, че си била отвлечена, как успя да се измъкнеш?

- Вече съм изпратил телеграма към Арус да ни прибере, за тази вечер ще намеря къде да отседна с Далия и Беатрис, макар и Далия да не го заслужава, не бих могъл да я оставя тук в този вид. - отвърна той.

- Наложи ѝ се, поради факта, че корабът на Арус се оказа вятърничъв като него и реши да ни изостави, потъвайки близо до брега. - отвърна чернокосият мъж.

- Имахме нужда от тренировка и доплувахме до тук. - през смях отвърна мъжът.

- Лилит, прекалено млад съм, за да повтарям едно и също безброй пъти, задавайки ми все същите нелепи въпроси не работят особено в твоя полза, ако целта ти е да преспиш с мен. Също така, съветвам те да престанеш да въвлич…

- Лилит, аз не слушам ничии оплаквания. Ако с теб е намерила за нужно да стори това, приеми искрените ми съчувствия. - подигра се Крисчън, сетне дочу казаното от Беатрис. - Ако намираш нещо възбуждащо в дразнещото поведе…

- Не бих казал, че сме скарани. - засмя се Крисчън. - Лилит не е от най-приятните събеседници, това е.

- Ако след толкова време това е все още странно за теб, не бих могъл да ти помогна, наистина. - сухо отвърна Крисчън.

- Прекрасно, значи осъзнаваш как се чувствам аз, получавайки един и същ нелеп въпрос всеки път, щом се срещнем. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Винаги съм бил нищо повече от напълно искрен с теб, Лилит. Не е моя вината, че по неясни за мен причини, ти не си склонна да приемеш отговорите ми.

- Ех, само да имаше по-лесен и реалистичен начин да отговориш на въпросите си. - подигра се мъжът. - Например... Като попиташ?

- Лилит, имаш ли да споделиш нещо с останалите? - присмя се Крисчън. - Нима ти също си полу-елф, като коня на коняря, та имаш способността да четеш мисли?

- А аз смятах, че те виждам по-често отколкото е здравословно за мен... - с подигравателен тон отвърна Крисчън.

Крисчън въздъхна и се обърна към Лилит. - Наистина ли? Пошегувах се онзи път. - засмя се мъжът. - Не очаквах, че ще приемеш думите ми толкова... насериозно.

Крисчън поклати отрицателно глава. - Съветвам те да не слушаш делюзиите ѝ. Може да са заразни. - намигна ѝ той.

Крисчън повдигна вежди, сетне се изсмя с глас. - Това е ново. - отвърна той, почти превивайки се от смях. - Уверявам те, с абсолютна сигурност, Силиа не притежава никакъв пенис.