Търсене

Крисчън реши да остави спорещите жени и тихо се отдалечи от тях, сетне мина покрай Арус и го уведоми, че смята да чака останалите в каютата си в кораба. Знаеше, че ако Юки държи да го изпрати да търси онова момиче, вероя…

- Дами, стига. - Крисчън застана между двете жени. Определено не желаеше Силиа да пострада, но не му се занимаваше с търсене на това момиче особено много. - Ако държиш да ползваш услугите ми като наемник, бих се съгласил…

Крисчън се изсмя с глас. - Защо винаги започваш да си мислиш най-лошото? Не може ли просто да е загинала? - подметна той.

Преди да успее да отвърне на Силиа, Крисчън дочу и думите на Юки. За съжаление, нямаше представа за какво говори лисицата, тъй като не си спомняше за случката с момичето и гнома Парват. - Онази предателска кучка... Алиса…

Крисчън дочу думите на Лилит зад гърба си, но реши да не ѝ отговаря, вместо това продължи да си сипва вино.

- Бих могъл само да се моля да открия това просветление. - подигра се мъжът, сетне отиде да си налее чаша вино.

- А правилната посока е...? - подсмихна се Крисчън.

- Лилит, при цялото ми уважение, твърдиш, че харесваш жени, а изглежда нямаш никакъв вкус. - подигра се Крисчън.

- Интересно кое те кара да твърдиш подобно нещо. - засмя се наемният убиец. - Лилит, ти проблеми със зрението ли имаш? Ако е така, не се притеснявай да споделиш.

- Нужно ли е да бъде непременно специална, за да я харесвам? - изненадано отвърна Крисчън. - Многократно съм отговарял, не разбирам защо всеки път ме караш да се повтарям. Силиа е красива, а аз съм виден почитател на кра…

- Съжалявам Лилит, вече съм отговарял на специално този твой въпрос. Не смятам да се повтарям повече. - отвърна той.

Крисчън сви рамене. - Разбира се, винаги когато имам честта да прекарам време с красива дама, бих казал че е успех. - усмихна се чаровно мъжът.

Крисчън се приближи и потупа Арус и Лилит по раменете. - Според мен трябва да се тревожите по-малко за моите успехи и повече за вашите неуспехи. - подигра се мъжът.

- Поне все още не съм стигнал до там, че да се налага да се забавлявам с илюстрации. - подигра се на свой ред Крисчън.

Крисчън се засмя и вдигна ръце. - Опасявам се, че моят добър приятел е твърде стиснат. Нищо не ми даде. - отвърна той.

Крисчън реши тотално да игнорира нелепия разговор на Далия и Лилит. Той се обърна към Беатрис. - Нима? Смятах, че престоят ти при нас е към края си, не е ли? - засмя се той.

Крисчън също сви рамене. - Аз не виждам нищо притеснително, което ми се налага да "приемам". - продължи да се смее той.

- Не ти ли е хрумвало, че хората могат да имат хобита? - през смях отвърна Крисчън.

Крисчън повдигна вежда. - Далия, какви ги говориш? - студено изрече мъжът.

- Изненадващо, Еритос официално не разрешава търговия с роби на териториите си, та доста елфи, живеещи тук, са всъщност свободни.

Крисчън въздъхна. - Тази история не е толкова проста, колкото изглежда. - отвърна мъжът. - Не обръщай внимание на този тъмен елф, той има сериозни психически проблеми.

Крисчън дочу думите на тъмния елф и просто се изсмя с глас, в отговор.